Зиновий Рожественски
руски адмирал
Роден	11 ноември 1848 г. Санкт Петербург, Руска империя
Починал	14 януари 1909 г. (60 г.) Санкт Петербург, Руска империя
Погребан	Тихвинско гробище, Санкт Петербург, Русия
Учил в	Морски кадетски корпус
Награди	орден Света Анна III степен Орден „Свети Станислав“ I степен Орден „Свети Станислав“ II степен орден на свети Владимир, 4-та степен Орден „Свети Станислав“ III степен Орден Свети Владимир III степен
Военна служба
Звание	генерал-майор
Зиновий Рожественски в Общомедия

Зиновий Петрович Рожественски (на руски: Зиновий Петрович Рожественский) е руски и български офицер – вицеадмирал, генерал-адютант, и руски дипломат. Участник в Руско-турската война (1877 – 1878). Началник на флота на Княжество България (1883 – 1885). През 1905 г. командва 2-ра тихоокеанска ескадра на Руския флот при нейното поражение от японците в битката при Цушима.

Роден е на 11 ноември 1848 г. в Русия в семейството на военен лекар. Посвещава се на военното поприще. Завършва Морския кадетски корпус (1868) и Михайловската артилерийска академия със специалност „Морски артилерист“ (1873).

Действителна военна служба започва като командир на рота в учебния отряд на Балтийския флот. От 1876 г. служи в Черноморския флот.

По време на Руско-турската война (1877 – 1878) е началник на артилерията на Черноморския флот. На 10/22 юли 1877 г. е на борда на руския параход „Веста“. В хода на боя с османския броненосец „Фетхи Буленд“ заменя убития командир на артилерията подполковник Чернов и нанася на противника поражения, които го вадят от строя.^[1] Повишен е в звание капитан-лейтенант и награден с орден „Свети Георги“ IV ст.^[2]

След войната е командирован в Българската армия. Началник на флота на Княжество България (1883 – 1885) и командир на княжеската яхта „Александър I“. Основава военноморските правила на Българския флот, военноморския музей и библиотека.

След завръщането си в Русия служи в Балтийския и Тихоокеанския флот (1886 – 1891). Командир на клипера „Наездник“ (1890) и канонера „Грозящий“ (1891). Военноморски аташе в Лондон (1891 – 1893). Командир на крайцера „Владимир Мономах“ (1894) и броненосеца „Первенец“ (1896 – 1898). Контраадмирал от 1898 г.

Участва в Руско-японската война (1904 – 1905). Началник на Главния морски щаб и вицеадмирал от 1904 г. Командир на 2-ра тихоокеанска ескадра. Тежко ранен в битката при Цушима и пленен (1905). След Портсмутския мир с Япония се завръща в Русия. Обвинен за гибелта на 2-ра тихоокеанска ескадра, излиза в оставка през 1906 г.