През 1774 година завършва право в Торинския университет. След като французите окупират Савоя той живее в Торино, Лозана и Венеция и публикува поредица от текстове срещу Френската революция. След 1798 се установява в кралския двор в Каляри, а през 1803 е изпратен като посланик в Русия. През 1817 година се връща в Торино и до края на живота си е държавен министър на Сардинското кралство.
Умира на 26 февруари1821 година в Торино на 67-годишна възраст.
Библиография
Nobilis Ioseph Maistre Camberiensis ad i.u. lauream anno 1772. die 29. Aprilis hora 5. pomeridiana (Turin, 1772) – Joseph de Maistre's decree thesis, kept in the National Library of the University of Turin
Éloge de Victor-Amédée III (Chambéry, 1775)
Lettres d'un royaliste savoisien à ses compatriotes (1793)
Étude sur la souveraineté (1794)
De l'État de nature, ou Examen d'un écrit de Jean-Jacques Rousseau (1795)
Considérations sur la France (London [Basel], 1796)
Intorno allo stato del Piemonte rispetto alla carta moneta (Turn, Aosta, Venice, 1797 – 1799)
Essai sur le Principe Générateur des Constitutions Politiques. 1814, [1st. Pub. 1809]
Du Pape. Tome Second, 1819.
De l'Église Gallicane. édit. Rodolphe de Maistre, 1821.
Les Soirées de Saint-Pétersbourg ou Entretiens sur le Gouvernement Temporel de la Providence. Tome Second, édit. Rodolphe de Maistre, 1821.
Lettres à un Gentilhomme Russe sur l'Inquisition Espagnole. édit. Rodolphe de Maistre, 1822.
Examen de la Philosophie de Bacon, ou: l'on Traite Différentes Questions de Philosophie Rationnelle. Tome Second, édit. Rodolphe de Maistre, 1836.
Lettres et Opuscules Inédits du Comte Joseph de Maistre. Tome Second, édit. Rodolphe de Maistre, Paris, 1853.
Mémoires Politiques et Correspondance Diplomatique. édit. Albert Blanc, Paris, 1859.
Източници
↑John Powell, Derek W. Blakeley, Tessa Powell. Biographical Dictionary of Literary Influences: The Nineteenth Century, 1800 – 1914. Greenwood Publishing Group, 2001. P267.