На 11-годишна възраст Пиаже написва първата си статия за научно списание по зоология („Наблюдения върху врабчетата – албиноси“). След това става доброволен помощник в местния природонаучен музей. Следва в университетите в Нюкасъл, а по-късно и в Цюрих.
Пиаже създава Център по генетична епистемология в Женева през 1955 г. и е негов директор до смъртта си през 1980 г.
Наблюдавайки своите деца, а след това и ученици от началното училище, в игрите и в предизвикани дейности, разговаряйки с тях, изследвайки ги с тестове, той забелязва, че развитието на мисленето и езика не се извършва по един непрекъснат начин, а преминава през определени стадии. Известен е с теорията си за етапите в развитието на детето – от стадиите на конкретните операции към стадия на формално-логическите операции, който приключва на 15 години, разработена благодарение на прословутите му експерименти с деца, изследващи различни аспекти от детската психика. Всеки етап представлява детското разбиране за реалността по време на този период. Развитието от един период към друг е определено от натрупването на несъответствия от детското разбиране на околната среда, което в крайна сметка води до нужда от реорганизация на мисловната структура. Според Пиаже детето преминава от аутизма, от миражното въображение, от логиката на съня към социализираната реч и логическото мислене, като в критичната си точка преминава през постепенно отмиращ егоцентризъм (при който всичко да се свежда до собственото аз, до личната гледна точка). Според Пиаже етапите са четири:
Сензомоторен интелект
Предоперационен интелект
Стадий на конкретните операции
Стадий на формалните операции
Признание и награди
Жан Пиаже и кралица Юлиана на церемонията на наградата „Еразъм“ през 1972 г.
През 1979 г. е награден с наградата Балзан за социални и политически науки.
.png)
