Жан Огю̀ст Доминѝк Ѐнгър[2][3] (на френски: Jean Auguste Dominique Ingres) е френски художник, график и цигулар, продължител на класицизма. Ученик на Жак-Луи Давид. Произведенията му се отличават с ясна композиция, светъл колорит, изящна и пластична линейна рисунка („Апотеоз на Омир“, 1827 г.). Майстор на женския образ („Голямата одалиска“, „Турска баня“, „Изворът“). Портрети („Мадам Ривиер“, 1805 г.).
Биография
Младият Жан Огюст Доминик Енгър усвоява твърде рано рисуването при своя баща, който е художник, миниатюрист и скулптор. През 1791 г. е приет в Кралската академия за живопис, скулптура и архитектура в Тулуза. На 17-годишна възраст отива в Париж, където е приет в ателието на Жак-Луи Давид.
От 1799 г. започва да се подготвя за конкурса за престижната Римска премия. Победителите са награждавани с обучене в продължение на 3 до 5 години в областта на изобразителното изкуство или архитектура. Наричани са пенсионери на академията (на френски: pensionnaires de l'Académie). През 1801 г. спечелва Римската премия и получава първите си поръчки. Поради финансови затруднениея на държавата отиването му в Рим се забавя. Пет години по-късно заминава за Вечния град, където запознавайки се със стенописите на Рафаел в станците на Ватикана, е във възторг от него. В съответствие с правилата на това обучение трябва да изпраща редовно свои произведения в Париж, за да покаже напредъка си пред Академията. Сътворява голи тела и портрети, чиито анатомични деформации вече утвърждават първенството на рисунката. Картината му „Юпитер и Тетида“ (1811) е изпратена в Париж и предизвиква подигравки. Живописецът страда от неразбирането на произведенията си. През 1803 г преди да замине за Рим Енгър получава първата си поръчка от правителството за портрет на Наполеон I. Тя също е подложена на критики в салона.
Семейство Стамати. 1818, Лувър
След края на степендията му през 1810 г., той решава да остане в Рим и да работи като свободен художник. Рисува много графични портрети на богати аристократи През 1813 г. той се жени за Madeleine Chapelle, която познава само по писмата, които си пишат .
Най-после му възлагат платното „Обетът на Луи Осми“ – кралят се моли, сведен пред Мадоната с младенеца. На Салона от 1824 г. публиката посреща с възторг тази творба, която носи отпечатъка на спомена за мадоните на Рафаел и е връх на класицистичното изкуство.
Енгър се прибира в Париж и отваря ателие – създава „Апотеоз на Омир“ за таван на Лувъра, а през 1832 г. се връща към портрета с един шедьовър – Луи-Франсоа Бертен. Властният и внушителен образ на този патрон на пресата (основател на в. Журнал дьо деба) прераства в символ на възходящата либерална буржоазия.
През 1834 г. Енгър приема поста директор на вила „Медичи“ в Рим и остава там в продължение на 7 години.
Отново в Париж, той работи върху мащабни стенни пана за замъка в Дампиер и за залите на Отел дьо Вил, където избира да представи „Апотеоз на Наполеон Първи“. Влага цялото си въображение в една творба с голи тела – „Турска баня“, шедьовър от последните му години.
