Епифаний Велбъждски (края на ХІІ век – началото на ХІІІ век) е български духовник, епископ на Велбъжд. Заема епископския пост след епископ Анастасий Велбъждски.
Епифаний Велбъждки е споменат в Бориловия синодик, съставен по решение на църковния събор през 1211 г. – като митрополит на Велбъжд „при благочествия цар Асен под властта на Търновската патриаршия“.[1]
Литература
Бележки
|
---|
| Пауталийска епископия | | |
---|
| Велбъждска епископия | |
---|
| Коласийска епископия | |
---|
| Кюстендилска епархия | |
---|
|