PROFILPELAJAR.COM

Емил Стойчев
	Емил Стойчев
Роден	26 юни 1935 г. (89 г.) София, Царство България
Националност	България
Награди	Наградата на София (1967); „Владимир Димитров – Майстора“ (1979, 1985); Национална награда за живопис „Захари Зограф“ (2010)

Емил Аспарухов Стойчев^[1] е български художник. Организатор на десетки самостоятелни изложби в България, Франция, Япония, САЩ, Германия, Белгия и други. Негови картини са притежание на известни галерии и публични и частни колекции в Европа, Америка и Азия. Той е най-скъпо продаваният български художник. Творчеството му, характерно със самобитния си модернизъм, е сравнявано с това на Пикасо, Гоя, Танги, Миро.^[2]

Биография

Емил Стойчев е роден на 26 юни 1935 година в София. Започва работа като театрален художник в края на 1950-те години. От 1991 година живее и работи в Париж. Той е единственият български художник, който представя Източна Европа в каталога на аукционна къща „Друо“. През 90-те години Жак Ширак, кмет на Париж по това време, го кани да направи изложба в двореца Багател. В края на 90-те години открива голяма изложба в ХГ в Добрич. През 1995 година прави изложба в Музея за чуждестранно изкуство в София по случай 60-годишнината си. През април 2010 година става почетен доктор на НХА, макар да не я е завършил.^[2]

Творби

Творби на Емил Стойчев са:^[1]

„Голямото чучело“ (1985)
„Портрет в червено“ (1985)
„Хвърчилото“ (1986)
„Автопортрет“ (1987)
„Портрет в синьо“ (1987)
цикъл „Пеперуди и лято“ (1987)
„Разговор в градината“ (1988)
„Машина за месо“ (1991)
„Пасторал“ (1991)
„Посвещение“ (1991)
„Реквием“ (1991)
„Светлина“ (1994)
„Лунна нощ“ (1994)
„Ерозия“ (1994)
„Ерозия II“ (1994)

Награди

Емил Стойчев е носител на престижни награди в България и по света, сред които:

Орден „Стара планина“ I степен^[2]
Наградата на София (1967)^[1]
Наградата на СБХ „Владимир Димитров – Майстора“ (1979, 1985)^[2]
Награда от Биеналето в Кан сюр Мер (1981)^[1]
Голямата награда на VI биенале в Шчечин, Полша (1975)^[1]
Награда на Градски съвет в Радом, Полша (1987)^[1]
Голяма награда на Международното жури през 1989 година – „Златен Езоп“^[2]
Националната награда „Захарий Зограф“ за изключителни постижения в областта на изобразителните изкуства, удостоена от община Самоков^[2]
Орден „Св. Кирил и Методий“ – огърлие^[3]