PROFILPELAJAR.COM

Национална литературна награда „Елиас Канети“
	Национална литературна награда „Елиас Канети“
Присъждана за	белетристична или драматургична творба, публикувана или поставена за първи път в България през предходните две години
От	Община Русе със съдействието на Международно дружество „Елиас Канети“
Домакин	Доходно здание в Русе
Дата	31 октомври
Място	Русе
Държава	България
Възнаграждение	5000 лева
Първо връчване	2005 г.
Уебсайт	eliascanetti.org/79.0.html?&L=2

За австрийския писател вижте Елиас Канети.

Националната литературна награда „Елиас Канети“ е учредена от Община Русе със съдействието на Международно дружество „Елиас Канети“ през 2005 г. в чест на 100-годишнината от рождението на родения в Русе писател-нобелист Елиас Канети.

Статут

С наградата се удостояват български автори в областта на белетристиката и драматургията. Наградата се връчва на всеки 2 г. в навечерието на 1 ноември в Доходното здание в Русе.

Основни цели на наградата са стимулиране на националния литературен процес в духа и идеите на писателя-хуманист Елиас Канети и утвърждаване авторитета на град Русе като активен културен център.

Наградата се присъжда на автор за творба, публикувана (за белетристика) или поставена (за драматургия) за първи път в България през предходните две години.

Кандидатурите се оценяват от две журита. Първото жури номинира десет кандидатури, а второто избира носителя на наградата.

Националната литературна награда „Елиас Канети“ се придружава от диплом и парична награда в размер на 5000 лева.

Носители на наградата

№	Година	Номинации	Лауреат
1	2005 ^[1]	Вера Мутафчиева с мемоара „Не/бивалици“, Георги Гроздев с романа „Плячка“, Анжел Вагенщайн с романа „Сбогом Шанхай“, Милен Русков с романа „Джобна енциклопедия на мистериите“, Константин Илиев с мемоара „Поражението“, Емануил Видински с романа „Картографии на бягството“, Камен Донев с пиесата „Почивен ден“.	Константин Илиев за документалния роман „Поражението“^[2]
2	2007 ^[3]	Ангел Игов с „К“, Петър Делчев с „Трънски разкази“, Димитър Динев с „Ангелски езици“, Камен Донев с „Всичко дотук“, Владислав Тодоров с „Дзифт“, Теодора Димова с „Адриана“, Емил Андреев с „Проклятието на жабата“, Владимир Зарев със „Светове“, Алек Попов с „Черната кутия“.	Алек Попов за романа „Черната кутия“^[4]
3	2009 ^[5]	Красимир Дамянов с „Дневникът на една пеперуда“, Ивайла Александрова с „Горещо червено“, Кристин Димитрова със „Сабазий“, Елена Алексиева с „Рицарят, дяволът, смъртта“, Галин Никифоров с „Фотографът: Obscura Reperta“, Захари Карабашлиев с романа „18% сиво“ и пиесата „Неделя вечер“.	Ивайла Александрова за документалния роман „Горещо червено“^[6]
4	2011 ^[7]	Керана Ангелова с „Улицата на пеперудите“, Владислав Тодоров с „Цинкограф“, Георги Господинов с „Апокалипсисът идва в 6 вечерта“, Владимир Зарев с „Изходът“, Радослав Парушев с „Project Dostoevski“, Ицхак Финци с „Мотоциклетът, Ромул Велики...“, Силвия Чолева със „Зелено и златно“.	Галин Никифоров за романа „Къщата на клоуните“
5	2013 ^[8]	Белетристика Милен Русков – „Възвишение“ Георги Господинов – „Физика на тъгата“ Алек Попов – „Сестри Палавееви“ Борис Минков – „Презапис или другият куфар в Берлин“ Евгени Черепов – „Добавено лято“ Мария Станкова – „Сузана и зяпачите“ Евелина Ламбрева Йекер – „Обядът на семейството Щум“ Златко Енев – „Реквием за никого“ Драматургия Георги Тенев и Иван Добчев – „Завръщане във Витенберг“ Стефан Цанев – „Духът на поета“	Белетристика Милен Русков за романа „Възвишение“^[9] Драматургия Георги Тенев и Иван Добчев за „Завръщане във Витенберг“
6	2015 ^[10]^[11]	Белетристика Иван Станков – „Спомени за вода. Dm“ Чавдар Ценов – „Отклонение на есен“ Людмил Тодоров – „Разглобено лято“ Христо Карастоянов – „Една и съща нощ“ Явор Цанев – „Вино за мъртвите“ Галин Никифоров – „Лисицата“ Емилия Дворянова – „При входа на морето“ Драматургия няма номинации	Христо Карастоянов за романа „Една и съща нощ“
7	2017 ^[12]	Белетристика Милен Русков – „Чамкория“ Ангел Игов – „Кротките“ Иван Станков – „Улици и кораби. GM“ Здравка Евтимова – „Юлски разкази“ Момчил Николов – „Последната територия“ Валери Стефанов – „Любовни истории от Вавилонската библиотека“ Димана Трънкова – „Празната пещера“ Драматургия няма номинации	Милен Русков за романа „Чамкория“
8	2019 ^[13]	Белетристика Елена Алексиева – „Свети вълк“ Яница Радева – „Пътят към Тива“ Румяна Захариева – „Ръкавици за студената война“ Христо Карастоянов – „Животът няма втора половина“ Рене Карабаш – „Остайница“ Георги Господинов – „Всичките наши тела“ Георги Тенев – „Балкански ритуал“ Драматургия Константин Илиев с пиесата „Наблюдателите (Хипотеза за отвъдното)“	Белетристика Рене Карабаш – „Остайница“ Драматургия Константин Илиев с пиесата „Наблюдателите (Хипотеза за отвъдното)“
9	2021 ^[14]^[15]	Белетристика Георги Господинов – „Времеубежище“ Захари Карабашлиев – „Опашката“ Иван Станков – „Вечерна сватба“ Момчил Николов – „Чекмо“ Теодора Димова – „Поразените“ Русана Бърдарска – „Опитът“ Христо Карастоянов – „Т като Ташкент“ Драматургия няма номинации	Белетристика Иван Станков – „Вечерна сватба“^[16]
10	2023 ^[17]	Белетристика Бюрхан Керим – „Лавандулово момче“ Костадин Костадинов – „Ловецът на пеперуди“ Елена Алексиева – „Вулкан“ Иван Станков – „Късна смърт“ Николай Терзийски – „Звезди под клепачите“ Йоанна Елми – „Направени от вина“ Ивайла Александрова – „Оловна тишина“ Драматургия няма номинации	Белетристика Костадин Костадинов – „Ловецът на пеперуди“^[18]

Източници

↑ „7 номинации за националната награда „Елиас Канети“, RuseInfo.net, 18 август 2005 г.
↑ Константин Илиев, „Реч при приемането на наградата „Елиас Канети“ Архив на оригинала от 2016-03-08 в Wayback Machine., сайт на Международно дружество Елиас Канети в Русе.
↑ „Национална литературна награда Елиас Канети 2007“, в-к „Култура“, бр. 30 (2469), 14 септември 2007 г.
↑ Алек Попов, „Реч при приемането на наградата „Елиас Канети“, сайт на Международно дружество Елиас Канети в Русе.
↑ „Номинации за Националната литературна награда „Елиас Канети“ 2009“, „Културни новини“, 7 септември 2009 г.
↑ Ивайла Александрова, „Реч при приемането на наградата „Елиас Канети“, сайт на Международно дружество Елиас Канети в Русе.
↑ „Галин Никифоров – с наградата „Елиас Канети“, Дарик Добрич, 1 ноември 2011 г.
↑ Десет финалисти се борят за наградата „Елиас Канети“ 2013 // Аз чета, 28 октомври 2013. Посетен на 17 април 2015.
↑ Милен Русков, „За случайните съвпадения (Слово, произнесено на церемонията по официалното връчване на наградата „Елиас Канети“)“, електронно списание LiterNet, 4 ноември 2013, № 11 (168).
↑ Елиас Канети 2015 // бр. 37 (2829). Култура, 30.10.2015. Посетен на 30.10.2015.
↑ „Христо Карастоянов е носител на наградата „Елиас Канети“, Dariknews.bg, 31 октомври 2015.
↑ „Чамкория“ на Милен Русков взе наградата „Елиас Канети“ // бр. 37 (2829). Дневник, 1 ноември 2017. Посетен на 1 ноември 2017.
↑ „Наградите „Елиас Канети“ // БНР, 31 октомври 2019. Посетен на 2 ноември 2019.
↑ „Седем творби се борят за националната литературна награда „Елиас Канети“ в Русе“ // БТА, 9 септември 2021. Посетен на 29 октомври 2021.
↑ „7 творби се борят за Националната литературна награда „Елиас Канети“ 2021“ // Община Русе, 9 септември 2021. Посетен на 29 октомври 2021.
↑ „Национална литературна награда „Елиас Канети“ 2021“ // Култура Русе / Ruse Culture, 29 октомври 2021. Посетен на 29 октомври 2021.
↑ Велмира Стефанова. „Връчват наградата „Елиас Канети“ // БНР Шумен, 25 октомври 2023. Посетен на 29 октомври 2021.
↑ Мартин Пенев. „Писателят Костадин Костадинов е носител на националната литературна награда „Елиас Канети“ в Русе“ // БТА, 1 ноември 2023. Посетен на 1 ноември 2023.

Външни препратки

Национална литературна награда „Елиас Канети“ на сайта на Международно дружество Елиас Канети в Русе Архив на оригинала от 2016-03-07 в Wayback Machine.

[1] „7 номинации за националната награда „Елиас Канети“, RuseInfo.net, 18 август 2005 г.

[2] Константин Илиев, „Реч при приемането на наградата „Елиас Канети“ Архив на оригинала от 2016-03-08 в Wayback Machine., сайт на Международно дружество Елиас Канети в Русе.

[3] „Национална литературна награда Елиас Канети 2007“, в-к „Култура“, бр. 30 (2469), 14 септември 2007 г.

[4] Алек Попов, „Реч при приемането на наградата „Елиас Канети“, сайт на Международно дружество Елиас Канети в Русе.

[5] „Номинации за Националната литературна награда „Елиас Канети“ 2009“, „Културни новини“, 7 септември 2009 г.

[6] Ивайла Александрова, „Реч при приемането на наградата „Елиас Канети“, сайт на Международно дружество Елиас Канети в Русе.

[7] „Галин Никифоров – с наградата „Елиас Канети“, Дарик Добрич, 1 ноември 2011 г.

[8] Десет финалисти се борят за наградата „Елиас Канети“ 2013 // Аз чета, 28 октомври 2013. Посетен на 17 април 2015.

[9] Милен Русков, „За случайните съвпадения (Слово, произнесено на церемонията по официалното връчване на наградата „Елиас Канети“)“, електронно списание LiterNet, 4 ноември 2013, № 11 (168).

[10] Елиас Канети 2015 // бр. 37 (2829). Култура, 30.10.2015. Посетен на 30.10.2015.

[11] „Христо Карастоянов е носител на наградата „Елиас Канети“, Dariknews.bg, 31 октомври 2015.

[12] „Чамкория“ на Милен Русков взе наградата „Елиас Канети“ // бр. 37 (2829). Дневник, 1 ноември 2017. Посетен на 1 ноември 2017.

[13] „Наградите „Елиас Канети“ // БНР, 31 октомври 2019. Посетен на 2 ноември 2019.

[14] „Седем творби се борят за националната литературна награда „Елиас Канети“ в Русе“ // БТА, 9 септември 2021. Посетен на 29 октомври 2021.

[15] „7 творби се борят за Националната литературна награда „Елиас Канети“ 2021“ // Община Русе, 9 септември 2021. Посетен на 29 октомври 2021.

[16] „Национална литературна награда „Елиас Канети“ 2021“ // Култура Русе / Ruse Culture, 29 октомври 2021. Посетен на 29 октомври 2021.

[17] Велмира Стефанова. „Връчват наградата „Елиас Канети“ // БНР Шумен, 25 октомври 2023. Посетен на 29 октомври 2021.

[18] Мартин Пенев. „Писателят Костадин Костадинов е носител на националната литературна награда „Елиас Канети“ в Русе“ // БТА, 1 ноември 2023. Посетен на 1 ноември 2023.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]

[10]

[11]

[12]

[13]

[14]

[15]

[16]

[17]

[18]

Елиас Канети (награда)

Статут

Носители на наградата

Източници

Външни препратки