Ев завършва висше образование през 1925 г. и известно време е концертен пианист.
Посещение на кралица Мери в болницата за ракови заболявания на Мария Кюри през март 1937 г. Първата вляво е Ев Кюри.
През 1937 г. издава биографичната книга за своята майка „Мадам Кюри“, която е филмирана през 1943 г.[1] След като публикува биографията на майка си (3 години след нейната смърт), тя пише различни есета на тема музика, театър и кино.
Животът ѝ е свързан с Нобеловата награда. Родителите ѝ и сестра ѝ получават Нобелови награди в научната област, а съпругът ѝ, Хенри Ричардсън Лабуис, получава Нобеловата награда за мир. В продължение на 15 години той е президент на УНИЦЕФ.
През 1940 г., след поражението на Франция, тя бяга в Англия, откъдето помага на съюзниците до края на войната. Тя посещава различни страни в Европа и Азия и пише пътеписаJourney among warriors („Пътешествие сред войни“), хроника на видяното по време на посещенията на различните фронтове.
През 1954 г. се жени за Хенри Ричардсън Лабуис, а през 1958 г. става американски гражданин. Двамата със съпруга си посещават над 100 страни. Съпругът ѝ умира през 1987 г. Тя умира на 22 октомври2007 г. на 102 години.
Библиография
Madame Curie. Paris, Gallimard, 1938.
Бележки
↑Кюри, Ева. Мария Кюри, преведе от френски Живка Драгнева. София, Редактор-Стопанин: Славчо Атанасов, 1939.
