Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции.

Дъскотна
Дъскотна 42.878926, 27.189843 Дъскотна
Общи данни
Население	756 души[1] (15 март 2024 г.) 51,8 души/km²
Землище	14,598 km²
Надм. височина	129 m
Пощ. код	8561
Тел. код	059400
МПС код	А
ЕКАТТЕ	24699
Администрация
Държава	България
Област	Бургас
Община    – кмет	Руен Ахмед Мехмед (ДПС; 2023)
Кметство    – кмет	Дъскотна Алиибрям Исмаил (ДПС)
Дъскотна в Общомедия

Дъско̀тна е село в Югоизточна България, община Руен, област Бургас.

Село Дъскотна е разположено в Източна Стара планина, в подножията на Върбишка планина и Мандра баир, в долинно разширение на река Луда Камчия и река Казан дере.^[2] Климатът е преходно-континентален, почвите в землището са главно алувиални, алувиално-ливадни и излужени канелени горски почви.^[3]

През Дъскотна минава третокласният Републикански път III-208, който на север води през селата Билка, Аспарухово и Комунари към град Дългопол, а на юг – към град Айтос, с отклонение по третокласния Републикански път III-2085 към село Руен. Надморската височина в границите на Дъскотна на пътя е около 140 m от юг и около 120 m – от север, а в североизточната и югоизточната части на селото нараства до около 160 – 170 m. Северно от Дъскотна има гара на минаващата покрай селото железопътна линия Карнобат – Комунари, част от Главна железопътна линия № 3 Илиянци (София) – Варна. Дъскотна се обслужва и с автобусен транспорт.

От юг в близост с пътя тече Голяма река (Шиваровска, Боаздере),^[4] която се влива в Луда Камчия западно от селото.

Първите данни за селото са от началото на 8 век, когато то влиза в пределите на Българската държава, като част от областта Загоре (представлявало е погранична крепост, останки от която и днес стоят непроучени докрай в близост до селото). Името идва от гръцката дума „дискос“ – плосък овален съд, поради заобиколеното котловинно поле, където е селото.

Селото се развива като погранично, като срещу задължението да охраняват прохода (Хондис или Сондис) хората са получавали права на свободни граждани. Първото наименование е Дискот, а след това през Дъскот, Дискотна и до днешното Дъскотна. Под името Дискотна селото се споменава в турски документи от 1676 г.^[3] Интересен факт е, че през времето на османското владичество името на селото не се е променило, което още веднъж доказва „автономния статут на хората му“.

Село Дъскотна е било център на бивша община^[5] в състав от 9 села.

В Държавен архив – Бургас се съхраняват документи от периода 1959 – 1995 г. на/за Обединено трудово кооперативно земеделско стопанство „Народен юмрук“ – село Дъскотна, Бургаско^[6], което преминава през няколко промени на организацията и наименованието:

• Обединено трудово кооперативно земеделско стопанство „Народен юмрук“ – с. Дъскотна, Бургаско (1959 – 1975);
• Клоново стопанство – с. Дъскотна, Бургаско (1978 – 1983);
• Комплексна бригада – с. Дъскотна, Бургаско (1984 – 1989);
• Трудово кооперативно земеделско стопанство „Народен юмрук“ – с. Дъскотна, Бургаско (1989 – 1991);
• Земеделска кооперация „Балкан“ – с. Дъскотна, Бургаско (1991 – 1992)
• Ликвидационен съвет на Земеделска кооперация „Балкан“ – с. Дъскотна, Бургаско (1992 – 1995).

Населението на село Дъскотна наброява 710 души към 1934 г. и 863 към 1965 г., след колебания в числеността достига до 738 души (по текуща демографска статистика за населението) към 2018 г.^[7]

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:^[8]

В село Дъскотна се изповядват православно християнство и ислям.

Храм „Свети Архангел Михаил“ към февруари 2020 г. не фигурира в Националния регистър на храмовете в Република България.

Село Дъскотна към 2020 г. е център на кметство Дъскотна.^[9][10]

В село Дъскотна към 2020 г. има:

• действащо читалище „Съзнание – 1928 г.“;^[11][12]
• действащо основно училище „Климент Охридски“;^[13]
• действаща само на големи религиозни празници православна църква „Света Богородица“;^[14]
• джамия „Хатидже Лале“;^[15][16]
• пощенска станция.^[17]

• Долината на река Луда Камчия – с редуващи се вирове и бързеи, чиста и пълна с риба, както и на нейните притоци, вливащи се в района на селото:

– долината на Голяма река (Шиваровска) – с меандри и ждрело, с множесто воденици в миналото;

– долината на река Казан дере – чиста и с множество скалисти вирове.

• Стара и непроучена достатъчно крепост Калето, датирана от римско време.
• Паметна плоча от черен мрамор с размери 100/70 cm на стената на сградата на кметството, посветена на загиналите през Отечествената война, с надпис: „Загинали за Родината от с. Дъскотна, Айтоска околия; Слава на Героите!“ и списък на загиналите.^[18]

• Почетен плакет за благотворителност от името на Мюсюлманско изповедание