Драматичният театър „Никола Йонков Вапцаров“ е репертоарен театър в Благоевград, България.
История
Благоевградският областен театър е основан през 1919 г., като градски театър към читалище „Съгласие“ от Георги Илиев Бръчков. Като млад строителен инженер учил във Виена до ПСВ и ветеран от войната, ранен на фронта, Бръчков е изпратен от българското правителство да построи сградата на Общината и създаде градоустройствения план на новоосвободения град. Колега в „Свободен театър“ на Стоян Бъчваров до 1919 г. Театърът и дейността му се развиват под името „Модерен театър“ в голямата джамия. На нейно място, Бръчков изгражда нова сграда с подкрепата на Общината, за да се приюти театъра и читалището през 1926 година. През 1939 година, синът му Илия Георгиев Бръчков поема инициативата с младежки ентусиазъм и продължава уверено и успешно театралното дело. Статут на държавен институт с постоянна актьорска трупа, щатни режисьори, сценографи и драматург получава през 1948 година с помощта на Георги Стаматов, Любомир Бобчевски, Петко Атанасов и Боян Дановски, постоянни спътници в творческата дейност на Георги Бръчков. Ученици на Бръчков са Константин Кисимов и Никола Вапцаров. Поради силното местно значение и преждевременна загуба, от 1953 г. театърът носи името на неговия ученик „Никола Йонков Вапцаров“.[1] По същата причина Читалището носи името на поета от 1952 година. Театърът поставя за първи път неговата пиеса „Деветата вълна“, както и пиесата на Пейо Яворов „В полите на Витоша“ като негов лиричен и семеен ментор, за което свидетелства писателя Михаил Кремен.
В 1967 година отваря врати изграденото по проект на Иван Битраков и Витомир Габровски здание на Драматичния театър „Никола Вапцаров“.[2]
Директори и художествени ръководители
- 1949 – 1951 – К. Николов
- 1951 – 1952 – С. Стоянов
- 1952 – 1970 – В. Давчев
- 1972 – 1975 – Е. Кьостебеков
- 1975 – ? – Т. Попов
- 1984 – 1991 – Борислав Владиков; Димитър Цолов
- 2006 – 2016 – Николай Кимчев
Награди
Благоевградският театър е носител на множество престижни награди от национални прегледи и фестивали – за режисура, актьорско майсторство, сценография и музика.
През 1996 г. постановката „Майстори“ от Рачо Стоянов (реж. Бойко Богданов) получава наградата за режисура на Съюза на артистите в България и наградата „Дионисий“ – Смолян.
През 2001 г. театърът е удостоен с четири номинации „АСКЕЕР“ – за режисура, сценография, костюми и за най-добро представление; наградата „АСКЕЕР“ за режисура получават Петър Пейков и Албена Георгиева (за спектакъла „Пиеса № 27“ от Алексей Слаповски).
През 2002 г. „АСКЕЕР“ получава композиторката Петя Диманова за музиката към спектакъла „Кървава сватба“ от Федерико Гарсия Лорка, реж. Крум Филипов.
През 2003 г. наградата „АСКЕЕР“ за режисура е дадена на Асен Шопов за спектакъла „В полите на Витоша“ от Пейо Яворов, а номинация за изгряваща звезда получава младата актриса Силвана Пишимарова за ролята на Мила в същия спектакъл. С награда „АСКЕЕР“ за поддържаща мъжка роля е удостоен актьорът Петър Кьосев за ролята на Ханс Салама в „Каролина Нойбер“ от Небойша Ромчевич с режисьор Крикор Азарян.
През 2012 година спектакълът „Бягство от Москва“ от У. Никълсън с режисьор Петър Пейков е номиниран с две номинации за наградата „АСКЕЕР“, за водеща женска роля за Албена Чобанова и за най-добро представление.
Театрален фестивал
От 1988 г. Драматичен театър „Н. Вапцаров“ е организатор и домакин на Театрални празници. Фестивалът се радва на голям успех, тъй като на сцените на театъра се играят най-добрите постановки за театралния сезон в България.
Конкурс за абсурдна драма
През 2012 г. е първото издание на конкурса за написване на абсурдна драма „Наум Шопов“ и реализирането на пиесата на камерна сцена.
Сграда на театъра
Сградата на театъра е проектирана от архитект В. Габровски през 1967 г. Симетричната ѝ обемно-планова схема е обогатена с някои нови композиционни принципи – зрителната зала е решена като еднорангов театър с балкони.[1]
Източници
Външни препратки
