„Дорога на Берлин“ (превод от руски езикПътят към Берлин) е песен на композитора Марк Фрадкин по текст на Евгений Долматовски, създадена през 1944 г.[1] Също така има имената „Брянска улица“[2] и „Свързана песен“;[3] първоначално стихотворението на Долматовски е публикувано през 1943 г. във вестник „Червена армия“ под името „Улици-пътища“.[4]
През юли и август 1943 г. се провежда битката при Курск, в резултат на която Червената армия окончателно овладява стратегическата инициатива във Великата отечествена война и преминава в настъпление. [1] Орел е освободен на 5 август 1943 г., Брянск на 17 септември и Гомел на 26 ноември.[5]
През ноември 1943 г. поетът Евгений Долматовски, докато е в Гомел, току-що освободен от нацистките войски, написва кратко стихотворение.[6] В мемоарите си Долматовски съобщава, че е забелязал интересна особеност: „последната улица на освободения град, по която преминават настъпващите войски, изглежда показва пътя към следващия град, който трябва да бъде превзет“.[5] Така според него „нищо повече не е съставено, само е вмъкнат ред в очертаната схема: във втората строфа – за влизането в Брянск, в третия – за Гомел, „и всичко завърши с“ строфа за улица Минск, за факта, че имаме път към Минск. Стихотворението на Долматовски е публикувано във вестник „Червена армия“ под заглавие „Улици-пътища“.[6]
Евгений Долматовски изпраща стихове на композитора Марк Фрадкин, който е в Москва.[7] Фрадкин написва музиката в началото на 1944 г. и резултатът е песен.[8] Първият изпълнител на песента „Улици-пътища“, наречена по-късно „Пътят към Берлин“, е Леонид Утьосов[7] – според Долматовски тя е специално написана от Фрадкин за Утьосов и неговия оркестър.[9] Впоследствие Утьосов си спомня: „Един проблем – песента скоро започна да остарява. В края на краищата всичко завърши с призив: „Напред, към Минск!“ И през юли 1944 г. столицата на Съветска Беларус вече беше освободена. Съветските войници отидоха по-на запад и аз започнах да добавям имената на новите градове, превзети от нашите войски: Брест, Лвов, Люблин, Варшава и така нататък, завършвайки с думите „До Берлин !“. Песента отново стана актуална”.[10][11] Така „актуализацията“ на текста на песента става в съответствие с последните доклади на Съветското информационно бюро.[7] В изпълнение на Утьосов, песента е записана на диск и то в две версии. Според някои сведения именно по време на записа на диска той получава ново име – „Пътят към Берлин“.[12]
Евгений Долматовски си спомни, че след като изпратил стиховете на Фрадкин, той не получил отговор от него доста дълго време, а след това, почти година по-късно, чул песен с непознато име „Пътят към Берлин“ на радио, в изпълнение на Утьосов.[7] Впоследствие Долматовски пише: „По никакъв начин не отказвайки авторството, все пак трябва да призная, че в песента „Пътят към Берлин“ някои редове не са точно мои, но не принадлежат на моята писалка. Варшава и Берлин изобщо не са посочени от мен в текста. С ръка на сърцето ще кажа, че дори името на песента не е измислено от мен. И все пак, ако думата „схема“ е приложима в изкуството, то заявявам, че схемата на песента е моя...“.[6] Според Долматовски той „вече не командваше песента „Пътят към Берлин“: Московското радио, Фрадкин, Утьосов бяха далече“.[13] В публикувания текст на песента има поне два различни „маршрута“ за настъпление към Берлин: Орел – Брянск – Минск – Брест – Люблин – Варшава[11] и Орел – Брянск – Киев – Лвов,[14][15][16]
Песента „Пътят към Берлин“ звучи по време на Парада на победата, състоял се на 24 юни 1945 г. на Червения площад в Москва – тя се изпълнява от военен оркестър в ритъма на марша.[17] Впоследствие песента „Пътят към Берлин“ (или откъси от нея) са изпълнени във филмите „Юлски дъжд“ (1963, реж. Марлен Хуциев )[18] и „ Мястото на срещата не може да се промени “ (1979, реж. Станислав Говорухин ). .
В годините на Брежнев песента става популярна сред съветската младеж в своеобразна интерпретация. Историкът и писател Сергей Семанов припомни, че те го пееха навсякъде и тъй като отвореният стил и строфа позволяваха безкрайно добавяне на нови и нови дестинации, „започнахме направо от Берлин, където беше улица Париж“, след това „разбира се“, взехме то с битка Париж „и прочете за улица Мадрид “, а тази песен „пътешествие“ завърши в Токио.[19]
Анализ и отзиви
Музикологът Алиса Курцман пише, че песента „Пътят към Берлин“ се отличава със сложен набор от изразителни средства: тя се основава на „редуването в мелодията на интонацията на съпътстващи песни, маршове, усуквания на езици, широки декламационни скокове “ . Според нея в тази песен Фрадкин е намерил „онези техники, които ще използва през целия си по-нататъшен творчески път“.[20]
