| Димитър Радев |
|
 |
|
| Роден |
|
|---|
| Починал |
|
|---|
Димитър Янакиев Радев (Радов) е български опълченец, след Освобождението кмет на Дупница и народен представител в Деветото обикновено народно събрание.[1]
Биография
Роден е около 1855 година в Дупница, тогава в Османската империя.[1]
Включва се като доброволец в Сръбско-турската война (1876), награден е със сребърен медал. Постъпва в Българското опълчение на 20 май 1877 година, зачислен е в III дружина IV рота. За участието си в битката при Шейново е награден със Знака за отличие на военния орден „Свети Георги“ IV степен. Уволнен е като унтерофицер на 22 юни 1878 година.[1] В боевете при Стара Загора спасява Самарското знаме. Награден е с „Георгиевски кръст“ и други отличия.[източник? (Поискан преди 75 дни)]
След Освобождението живее в Дупница и служи 13 години като старши полицейски стражар.[1] През 1895 г. е избран е за кмет на Дупница и е на този пост до 1899 г.[1] Водач на Народната партия в Дупница става през 1894 г. За време на управлението си през 1898 година построява една гимназия и прогимназията „Евлоги Георгиев“ (днес „Евлоги и Христо Георгиеви“).
Умира на 16 ноември 1918 година.[1]
Баща е на генерал Тодор Радев.
Бележки
- ↑ а б в г д е Българско опълчение 1877 - 1878. Т. 1, I, II и III дружина. Национален парк-музей Шипка - Бузлуджа (колектив). Изд. Казанлъшка Искра-ЕООД, [1997]. с. 487, № III.767.5.
