Димитър Василев Вълчев е български композитор, автор на камерна и поп музика, детски песни, музика към театрални постановки, оперети, мюзикъли филмова музика, член на СБК.[2] Най-известната му песен е „Една българска роза“.
Биография
Роден е на 3 юли 1929 г. в Станимака (Асеновград). Завършва БДК в София със специалност пиано в класа на проф. Андрей Стоянов през 1952 г., по-късно – и композиция в класа на проф. Парашкев Хаджиев. Бил е диригент на „Народен театър за селото“ в периода 1954 – 1960 г., а от 1960 г. повече от 30 години ръководи оркестъра при Държавния сатиричен театър в София. От 1992 г. е музикален драматург в ДМТ „Ст. Македонски“.[1]
Димитър Вълчев е автор на мюзикъли за възрастни и деца, поставени в ДМТ „Стефан Македонски“ и народен театър за младежта, днес „Младежки театър“, в извънстолични театри, излъчвани по БНР и БНТ. [1]
Неговите забавни песни са влезли в репертоара на най-известните български изпълнители и актьори като Йорданка Христова, Росица Николова, Маргарита Димитрова, Паша Христова, Петър Чернев и други, много от които наградени на наши и международни конкурси.[1]
Димитър Вълчев е един от композиторите, които допринасят за оформянето на българската попмузика. Първите му композиции в този жанр датират от началото на 60-те години.[3]
През 1994 г. е издадена мемоарната книга на Димитър Вълчев „Другата струна“.[4][5]
Умира на 28 септември 1995 г. в София.
Произведения (по жанрове)
Музикално-сценични произведения
- Време за любов" (1959)
- „Ревю с усмивки“ (1969)
- „Дванайсета нощ“ (1970)
- „Цар и водопроводчик“ (1974)
- „Бабавачница“ (1977)
Музика към телевизионни театрални постановки
Музика към игрални филми
По-известни поп песни
Награди за творчество
- Първа награда на втория конкурс „Песни за българското Черноморие“ („Златният Орфей“) за песента „Делфините“, т. Димитър Керелезов, изп. Йорданка Христова (1966)
- Първа награда и специалната на СБК на третия фестивал „Златният Орфей“ за песента „Крадецът на бисери“, т. Вили Чаушев, изп. Маргарита Димитрова (1967)
- Първа награда на шестия фестивал „Златният Орфей“ за песента „Eдна българска роза“, т. Найден Вълчев, изп. Паша Христова (1970)
- Втора награда на единадесетия фестивал „Златният Орфей“ за песента „Жена“, т. Найден Вълчев, изп. Йорданка Христова и Бисер Киров (1975)
- Трета награда на „Златният Орфей“ за песента „Песен за двама ни“, т. Станка Пенчева, изп. Маргарита Горанова (1980)
- Първа награда на конкурса „Мелодия на годината“ през 1971 г. за песента „Бяла песен“, т. Петър Караангов, изп. Паша Христова[6]
Памет
- През 1999 г. Фондация „Димитър Вълчев“ и БНР издават компактдиска „Маестро Димитър Вълчев – Една българска роза“, включващ популярни, театрални, филмови, сатирични песни, оперети, мюзикъли, буфоопера и инструментална музика.
- През 2002 г. Фондация „Димитър Вълчев“ издава биографичната книга „Маестрото Димитър Вълчев за себе си и другите за него“ с автор Катя Воденичарова.
- През 2009 г. БНТ създава и излъчва музикално-биографичния филм „Маестрото в полет“ по повод 80-годишнината на композитора. [7]
Източници
- ↑ а б в г Енциклопедия български композитори, Вълчинова-Чендова, Е, СБК, 2003, с.66.
- ↑ Димитър Вълчев // Съюз на българските композитори. Посетен на 21 април 2016 г.
- ↑ Рупчев, Й. АБВ на поп музиката. Музика, С., 1988, стр. 33 – 34.
- ↑ Спомен за Димитър Вълчев, БНР, 2019
- ↑ „Другата струна“ в COBISS[неработеща препратка]
- ↑ Вълчев, Д. Другата струна. „Сребърен лъв“, С., 1995.
- ↑ „Маестрото в полет“ – музикален филм за композитора Димитър Вълчев, БНТ, 29 юни 2009 г.
Външни препратки
Нормативен контрол | |
|---|
|
.jpg)
