Димитър Павлов Воев (21 май 1965 г. – 5 септември 1992 г.) е български поет, композитор, вокалист и музикант (баскитарист), най-известен като основател на култовата българска група „Нова генерация“ от течението дарк уейв, създадена през 1987 г. и съществувала в различни състави до смъртта му през 1992 г.

Като ученик сформира първата си група „Парадокс“, заедно с Кристиян Костов. Двамата заедно с барабаниста Кирил Манчев избягват казармата, влизайки в психиатрична клиника. Все пак Кристиян Костов отива войник и групата се разпада. През 1984 г. Воев и Георги Маринов основават джаз дуета „Воцек“. По-късно към тях се присъединява Пенчо Попов и това дава началото на групата „Воцек и Чугра“. Свирят импровизирана музика и записват демо албуми на аудиокасети в апартамента на Пенчо Попов. Най-известната им песен е „Соня и Сала“. „Воцек и Чугра“ дълго време остава ъндърграунд. През 1992 г. записват в студио и издават албума „Бергология“.

През 1985 г. Воев и Васил Гюров основават първата пост пънк група в България – „Кале“. Първата им изява е през 1987 г. на Първия софийски рок фестивал, но след третата песен са свалени от сцената. Година по-късно „Кале“ се разпада, а Димитър основава групата „Вход Б“. Скоро съставът е прекръстен на „Нова генерация“, като името идва от поемата на Воев „Нова генерация завинаги“. В големи хитове се превръщат песните „Само двама“, „Ледове", „Патриотична песен“, „Скорпионите танцуват сами“ и други. През 1989 г. Балкантон издава на грамофонна плоча песни на Нова генерация и Контрол. През 1991 г. е издаден и първият самостоятелен албум на групата, озаглавен „Forever“.

През 1991 г., само на 26 години, Димитър Воев се застъпва открито за хората и децата в Русе, за правото им на здраве и живот, организирайки един от първите рок фестивали в страната след падането на режима.^[1]

Воев умира на 27 години от тумор на мозъка. След смъртта му е издаден албумът „Отвъд смъртта“, в който са и последните записи на Воев и Нова генерация. През 1994 г. е издаден сборник с негови стихове „Поздрави от мен боговете“.

Популярната песен на група „Атлас“ – „Кукла“, е по негов текст, написан през 1983 г. (когато е 18-годишен).

• „Поздрави от мен боговете“ (1995), сборник с поеми, есета и стихотворения, издателство „Литавра“, ISBN 954-8537-22-2^[2]
• „Нова генерация завинаги“ (2000), едноименната поема, на български и с превод на английски, издателство „Литавра“
• „Непрочетено" (2021), сборник с поеми, есета и снимки, издателство „Парадокс“, ISBN 978-954-553-389-1^[3]

(Marko's Music) 1. Ледове
2. Последната вълна
3. Градината на света
4. Арлина
5. Сто години
6. Ловецът на сърца
7. Нарцис
8. Страх 2
9. Студен живот
10. Тъмна земя
11. Само двама
12. Скорпионите танцуват сами

(DS Music) 1. Последната вълна
2. Момиче без спомени
3. Градината на света
4. Обичам
5. Берлин
6. Част от колекция
7. Отплуване
8. Сто години
9. Яйцето
10. Отвъд смъртта

(Avesta)

1. Ловец на сърца
2. Само двама
3. Страх
4. Суета
5. Нарцис'88
6. Ледове

• Документален филм „Воев“. Премиера на XXVI София филм фест през март 2022 г.; режисьор Биляна Кирилова; сценарий на Неда Миланова и Валерия Стефанова-Стойкова.^[4]
• Алея Димитър Воев в Борисовата градина^[5]

• ((bg)) Димитър Воев в Български рок архиви
• newgeneration-forever.net
• www.myspace.com/novageneracia
• Текстове на Димитър Воев
• Фен страница във Facebook
• „Знае ли новата генерация кой е Митко Воев?“, в-к „24 часа“, 7 септември 2012
• Воев живее, блог „Отвъд кориците“, 5 септември 2017
• goguide.bg
• Петър Канев – Лични срещи с явлението „Воев“

Портал „Биографии“          Портал „Музика“          Портал „България“

Нормативен контрол CONOR.BG ISNI LCCN MBa VIAF WorldCat