PROFILPELAJAR.COM

Дико Илиев
	Дико Илиев
български композитор
Роден	Дико Илиев Диков 15 февруари 1898 г. Карлуково, Княжество България
Починал	30 ноември 1984 г. (86 г.) София, Народна република България
	Дико Илиев в Общомедия

Дико Илиев Диков е български народен и военен композитор, музикант и диригент.

Създава няколко духови оркестъра във Врачанско и Монтанско. В основата на творбите му лежи народното творчество. Той е създателят на жанра хорà за духови оркестри, който придобива широка популярност.^[1] Неговите прави хора за духов оркестър са придобили изключителна известност и се възприемат като съвременни фолклорни образци на северняшките прави хора.

Биография

Дико Илиев е роден през 1898 година в Карлуково, Луковитско, в селско семейство. След като завършва четвърто отделение в родното си село, през 1911 година постъпва като музикантски ученик в духовия оркестър на 16-и пехотен ловчански полк в Орхание. Заедно с полка участва в Балканските войни и в Първата световна война. През 1917 година пише на Добруджанския фронт първото си авторско хоро – „Искърско хоро“.^[1]

Оркестрант е във Военното училище в София (1919 – 1920). След Първата световна война преустановява тази дейност, като свири само допълнително по селски сватби във Врачанско (1920 – 1931). Почти цялата му по-нататъшна служба е свързана с оркестъра на Тридесет и шести пехотен козлодуйски полк (1931 – 1958). Този период, в който си сътрудничи активно с диригента на оркестъра Александър Вейнер (1931 – 1941), е особено плодотворен, създава някои от най-популярните си хора и маршове. От 1948 г., след успешно положен изпит, до излизането си в пенсия е диригент на оркестъра. Диригент е на духовия оркестър към читалището в Оряхово. Създава много духови оркестри във Врачанско и Монтанско.

В своята продължителна кариера Дико Илиев аранжира народна музика за духови оркестри и създава десетки свои авторски хора и китки, най-известни сред които са „Дунавско хоро“, „Александрийка“, „Добруджанско хоро“, „Майски цветя“, няколко еленини и дайчови хора.^[1] Автор е още на самоковски хора, ръченици, коконяци, както и на около 20 марша, музикални китки и др.

Удостоен с почетното звание „Герой на социалистическия труд“ (указ № 435 от 14 февруари 1983), заслужил деятел на културата (1979)^[2]

Почит

Читалище в родното му село Карлуково е наречено „Дико Илиев“.

Ежегодно през август в Оряхово се провеждат Панаирните дни, които в програмата си включват изпълнения на духови оркестри и творби на Дико Илиев.

В град Монтана се провеждат наречени на прочутия композитор Празници на духовите оркестри „Дико Илиев“.

Посмъртно е удостоен със званието „Почетен гражданин на Община Луковит“ през 2014 г.^[3]

Илиев ледник на остров Александър в Антарктика е наименуван на Дико Илиев.^[4]

Известни произведения

Хора

„Искърско“ – право, 1917 г., първото му написано хоро
„Дунавско“ – право, 1937 г., най-популярното му хоро
„Добруджанско“ – право
„Александрийка“ – право
„Букьовско“ – право
„Ганкино“ – ганкино
„Наша гордост“ – право
„Майски цветя“ – право
„Скок – дайчово хоро“ – дайчово
„Игривата циганка“ – дайчово
„Край чешмата“ – еленино
„Нашето Ленче“ – еленино
„Тодорка“ – еленино
„Пробуждане на пролетта“ – право
„Майско утро“ – еленино
„Селски празник“ – еленино
„Селска душа“ (право; други имена: Селски въздишки, Върбанови хора)
„Росна китка“ (право; други имена: Хризантема, Великденски хора)
„Лудо младо“ – дайчово хоро
„Игривата вдовица“ (право; друго име: варненско хоро)
„Веселата вдовица“ – право
„Веселото Санче“ – право 1948 г.
„Веселият Иванчо“ – право
„Веселите близнаци“ – дайчово
„Самоковско хоро“ – кючек 9/8 (самоковски)
„Айшето кеф си прави“ – кючек 9/8 (самоковски)
„Олеле бате Иване“ – право
„Ореховски юнак“ – право
„Народна душа“ – пайдушко
„Елено моме“ – еленино
„Весела младост“ – право
„Комсомолско хоро – Младежко хоро“ (право)
„Михайловградско хоро“ – право
„Спомени“ – дайчово
„Грънчарско хоро“
„Мегданско хоро“
„Рипай Гано“ – ганкино
„Дамско хоро“
„Стар мераклия“
„Плевенско хоро“
„Календарско хоро“
„Майско хоро“
„Зиг-заг“ – право
„Хоро – коконещи“
„Луковитско хоро“
„Не ме забравяй“ – еленино
„На чичо детето“ – кючек хоро
„Кръшен венец“

Ръченици

„Ръченица № 1“
„Ръченица № 2“
„Други ръченици“

Маршове

„Сливенци при Драва“ – 1947 г.
„Клетва пред народа“^[5]
„Лехчевски бригадир“
„Юбилеен марш“
„Удар на съдбата“
„Козлодуйци пред първи май“
„Нашият командир“ (26 август 1934 г., посветен на майор Асен Дипчев)^[5]
„Изборна победа“
„Пиринъ маршъ“
„Излизане от лагера“ – спорно с Йордан Змейски
„Дойчин“
„Към Бяло море“^[5]
„Стройни редици“
„Катюша“
„Напред другари“
„Октомври“
„Осма Ботевградска дивизия“^[5]
„Септемврийски герой“
„Механизатор“
„20 години народна власт“ и др.

Валсове

„Над Букьовци“
„В лозята на Рибине“
„По водите на язовир Искър“

Танга

„Безденица“

Рапсодия

„Танцът на жетварките“ – 1950 г.

Народни китки

„Оряховска идилия“ – народна китка, 1932 г.
„Букет от песни“ – право хоро
„Народно хоро – китка“
„Ехо от Съветския съюз – китка“
„Песни на героите – китка“

Много други малки произведения, писани за различни поводи – тържества и др.

Източници

Биография в сайта на Съюза на българските композитори
„Енциклопедия български композитори“

↑ ^а ^б ^в Пейчева, Лозанка. Между Селото и Вселената: старата фолклорна музика от България в новите времена. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2008. ISBN 978-954-322-257-5. с. 412 – 413.
↑ Аврамов, А. Трудовата слава на България, Държавно издателство д-р Петър Берон, 1987, с. 206
↑ Почетни граждани на Община Луковит – церемония октомври 2014 г., сайт на Община Луковит
↑ SCAR Composite Gazetteer of Antarctica: Iliev Glacier.
↑ ^а ^б ^в ^г Къща музей Дико Илиев