Джон Дийли

Джон Дийли
John Deely
американски философ и семиотик
Джон Дийли през 2009 г.
Роден
Починал
7 януари 2017 г. (74 г.)
Латроуб, Пенсилвания, САЩ
Националност САЩ
Научна дейност
Работил вУниверситет „Свети Тома“ в Хюстън
Джон Дийли в Общомедия

Джон Дийли (на английски: John Deely) е американски философ семиотик[1].

Биография

Джон Дийли е професор по философия в Центъра по томистика към университета „Свети Тома“ в Хюстън.

Автор е на много книги в областта на семиотиката, включително Какво отличава човешкото разбиране? (2002), Въздействието върху философията на семиотиката (2003) и Петте епохи на разбирането (2001).

Близък сътрудник на Томас Сибиък при основаването на Семиотичното общество на Америка през 1975 г., и главен редактор от 1981 г. на сборниците с докладите от годишните конференции на обществото. Няколко от книгите му се появяват в поредицата Advances in Semiotics, редактирана от Сибиък за издателството на Индианския университет, включително прочутата Въведение в семиотиката: нейната история и доктрина (1982), както и класическата антология Граници в семиотиката (1986), редактирана от Брук Уилямс и Фелиция Крузе. От 1965 г. насам е автор и на повече от сто научни статии в различни списания, сред които прочутата „Отношението на логиката към семиотиката“ (сп. Semiotica 35 (3/4), 1981: 193 – 265).

Дийли е женен за изследователката на идеите на Жак Маритен[2] Брук Уилямс Смит (днес Дийли).

Джон Дийли в България

Проф. Дийли участва в работата на Осмата ранноесенна школа по семиотика на Нов български университет през септември 2002 г.[3].

През пролетта на 2005 г. проф. Дийли е гост професор в НБУ по програма Фулбрайт.[4]

Признание

Два пъти е носител на наградата за най-добро есе „Моутон“.

Избиран е за вицепрезидент през 1999 г. и за президент през 2001 г. на Семиотичното общество на Америка.[5]

Вицепрезидент е на Международната асоциация за семиотични изследвания (на английски: International Association for Semiotic Studies).

На 2 юни 2005 г. е удостоен със званието „Почетен професор на Нов български университет“ за принос в областта на семиотиката и философията и развитието на магистърската и докторската програма по семиотика в НБУ. Проф. Дийли произнася академична лекция на тема „Идеята за университета“.[4]

Библиография

  • „Theses on Semiology and Semiotics“. – The American Journal of Semiotics 26.1 – 4 (2010), 17 – 25.
  • Introducing Semiotic: Its History and Doctrine (Въведение в семиотиката: нейната история и доктрина). Indiana Univ., 1982.
  • Basics of Semiotics (Основи на семиотиката)
    • 1 изд., едновременно публикувано на английски (Bloomington, IN: Indiana University Press, 1990) и португалски (като Semiótica Basica, прев. Julio Pinto и Julio Jeha [São Paulo, Brazil: Atica Editora]). Bazele Semioticii, прев. Mariana Neţ (Bucarest: ALL s.r.l, 1993). Basics of Semiotics, японско издание (Hosei University Press, 1994).
    • 2 изд., разширено, Los Fundamentos de la Semiotica, прев. José Luis Caivano и Mauricio Beuchot (Mexico City: Universidad Iberoamericana, 1996). Украинско издание, прев. Anatolij Karas (Lviv University, 2000).
    • 3 изд., отново разширено, Basi della semiotica, прев. Massimo Leone, с предговор от Сузан Петрили и Аугусто Понцио (Bari, Italy: Laterza, 2004).
    • 4 изд., отново разширено, двуезично на естонски и английски, прев. Kati Lindström (Tartu Semiotics Library 4; Tartu, Estonia: Tartu University Press, 2005).
    • 5 изд., отново разширено, само на английски (Tartu Semiotics Library 4.2; Tartu, Estonia: Tartu University Press, 2009).
    • 6 изд., отново разширено, само на китайски, прев. Zujian Zhang (Beijing: Renmin University Press, 2011).
  • Four Ages of Understanding (Петте епохи на разбирането). Univ. Toronto: 2001.
  • What Distinguishes Human Understanding (Какво отличава човешкото разбиране?). St. Augustine's: 2002.
  • The Impact on Philosophy of Semiotics (Въздействието върху философията на семиотиката). St. Augustine's: 2003.
  • Intentionality and Semiotics (Интенционалност и семиотика). Scranton: 2007.
  • Descartes & Poinsot: The Crossroads of Signs and Ideas (Декарт и Поансо: Кръстопътища на знаковете и идеите). Scranton: 2008.
  • Augustine & Poinsot: The Semiotic Development (Августин и Поансо: Семиотичното развитие). Scranton: 2009.
  • Semiotic Animal (Семиотичното животно). St. Augustine's: 2010.
  • Semiotics Seen Synchronically: the View from 2010 (Семиотиката, разгледана синхронно: Поглед от 2010 г.). LEGAS: 2010.
  • Medieval Philosophy Redefined: The Development of Cenoscopic Science, AD354 to 1644 (From the Birth of Augustine to the Death of Poinsot) (University of Scranton: 2010).

На български

  • „Важно ли е да знаем що е знак“. – В: Осма международна ранноесенна школа по семиотика. Сборник Т. 8. ЕFSS’ 2002. Съставител проф. Мария Попова. София: Нов български университет, 2004. Също и в В градината с розите. Лекции и слова 2 (2003 – 2006). София: Нов български университет, 2006.

Източници

  1. ↑ В предисловието към сборника с антологични текстове на Джон Дийли Realism for the 21st Century: A John Deely Reader, на който е и редактор, Пол Кобли пише (p. 3): „While Charles Sanders Peirce is acknowledged as the greatest American philosopher, John Deely, in his wake, is arguably the most important living American philosopher“
  2. ↑ Авторка на Jacques Maritain: Antimodern or Ultramodern? An Historical Analysis of His Critics, His Thought, and His Life, 1976.
  3. ↑ EFFS 2002 – „8. Semiotics of social: Genealogy and practice of communication“ Архив на оригинала от 2012-08-01 в Wayback Machine. на сайта на Школата ((en)).
  4. ↑ а б Почетни професори на Нов български университет Архив на оригинала от 2019-04-11 в Wayback Machine. на сайта на НБУ.
  5. ↑ Списък с бившите президенти на Семиотичното общество на Америка Архив на оригинала от 2013-10-31 в Wayback Machine. на сайта на Обществото ((en)).

Външни препратки

Творби на проф. Дийли online
Библиографии online
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни