Денонощието е 24-часов^[1] отрязък от време, за който Земята извършва едно пълно завъртане около своята ос.^[2] За граждански цели, този отрязък се определя като този между две поредни полунощи.^[3] Също така, то служи и като времеизмервателна единица в ежедневието на човека – бита, стопанските дела и научната дейност.

Най-общо, денят е съставен от ден и нощ, които са с различна продължителност в зависимост от наклона на земната ос, полукълбото и др. Повечето подробности са дадени по-долу.

На свой ред, последователностите от денонощия образуват седмици, месеци, n-месечия, години, n-летия, векове и т.н.

Денонощието преминава през поредица от стъпки, по-основни от които са утрото, обедът, следобедът, вечерта и същинската нощ. Част от тях попадат изцяло в деня или нощта, докато останалите са преходни/гранични. Продължителността на всяка от тези е различна през годината в зависимост от наклона на земната ос, полукълбото и др. Дневното им протичане задвижва циркадните ритми у множество организми и са от жизнено значение за множество процеси у тях.

В общия случай, денонощието започва в полунощ, изписвана като 00:00 ч. или 12 ч. п.о. Съществуват и други образци, като еврейския календар, например, който отброява дните въз основа на времето между два залеза.

Думата е образувана от съчетаването на „ден“ и „нощ“. „Ден“ е от старобългарската дьнь, която е от праславянската *dьnь. „Нощ“ е от старобългарската нощь, която е от праславянската *not’ь.

В съвременния български език — предимно в разговорния, но понякога и в книжовния, „ден“ и „денонощие“ се употребяват еднозначно. На английски, например, думата и за двете е day.