Дейвид Григс завършва Академията на USN в Анаполис, Мериленд през 1962 г. През 1964 г. завършва школа за морски летци. През 1967 г. завършва школа за тест пилоти.
Военна кариера
Дейвид Григс постъпва на служба в USN 1964 г. Зачислен е в бойна ескадрила 72, оперираща с щурмови самолет A-4 Скайхок. Участва в бойните действия във Виетнам, след като ескадрилата му е базирана на самолетоносачите USS Independence (CV-62) и USS Franklin Roosevelt (CV-42). Прави забележителна кариера във флота и още през 70-те години е произведен в чин контраадмирал. В кариерата си има 9500 полетни часа, от тях 7800 на реактивни самолети. Летял е на 45 различни типа летателни средства. Има повече от 300 приземявания на палубата на самолетонасачи.
Служба в НАСА
През юли 1970 г. Григс, все още военен е командирован от флота в Космическия център Линдън Джонсън, Хюстън, Тексас, като подпомагащ тест пилот в някои от програмите на НАСА. От 1974 до 1976 г. отново е в НАСА за изпитателни тестове (по това време все още на симулатор, а по-късно и наземни) на космическата совалка. През януари 1976 г. е назначен за ръководител на тренировъчния център на НАСА по програмата Спейс шатъл. На 16 януари 1978 г. е един от първите избрани астронавти от новата Астронавтска група №8. През август 1979 г. завършва общия курс на обучение. От 1979 до 1983 г. Григс работи по софтуера за приземяване на космическата совалка и създаването на автономна маневрена единица (MMU) (на английски: Manned Maneuvering Unit) за свободно придвижване в открития космос. През септември 1983 г. започва подготовка за мисия STS-51D. По време на полета, Дейвид Григс ръководи първото аварийно излизане в открития космос в програмата Спейс шатъл. Следващия му ангажимент е като пилот на мисията STS-33, която е под егидата на Департамента по отбраната и е планирана за ноември 1989 г. Пет седмици преди тази мисия, Д. Григс загива при катастрофа със самолет на възраст 49 години.
