PROFILPELAJAR.COM

Дедово
	Дедово
	Дедово Дедово
Общи данни
Население	61 души (15 март 2024 г.); 4,02 души/km²
Землище	15,326 km²
Надм. височина	1076 m
Пощ. код	4106
Тел. код	03108
МПС код	РВ
ЕКАТТЕ	20523
Администрация
Държава	България
Област	Пловдив
Община; – кмет	Родопи; Павел Михайлов ; (БСП – Обединена левица, Левицата!, БВ; 2019)
Кметство; – кмет	Атанас Сталев (от 1 януари 2024 г.)

Дедово е село в Южна България. То се намира в община Родопи, област Пловдив.

География

Село Дедово се намира в планински район на 21 километра от областния център Пловдив.

История

По време на Априлското въстание местните жители е изтеглят в горите, извън селото. Голяма част от Дедово е опожарена.^[2] Селото се споменава неколкократно в „Записки по българските въстания“ на Захарий Стоянов.

През 1837 г. в Дедово е създадено първото килийно училището в Родопската яка. През 1884-та в двора на църквата е иззидана една стая за школото. Към 1850-а първият ученик на вече покойния даскал Ристю - Самоковеца – Димо Аргиров, след обучение в Пловдив, превръща килийното училище в Дедово във взаимно училище (1885).

Учителят-новатор Димо Аргиров станал популярен в Родопския край като Даскал Димо, а целият му дедовски род до днес носи фамилията Даскалови.

През 1908 г. училището се обновява и вече разполага с две големи стаи, обучават се и момичета, и по-възрастни хора.

В началото на март 1876 година в Дедово пристига Захари Стоянов. В училището 20-ина съзаклятника произнасят „Заклевам се“ пред свещеника Иван Тунев и целуват Евангелието и револвера. Братът на Даскал Димо – Григор Аргиров (Дядо Горчо), съпровождал Захари Стоянов в обиколката му из родопските села за подготовката на Априлското въстание. То избухнало в Дедово на 25 април, едновременно с Бойково и Сотир (Храбрино).

Във войните за национално обединение 1912–1918 г. загиват 19 души от Дедово.

През 1917-а в селото е открито читалище - по инициатива на Димитър Даскалов – по онова време учител. Назовано е „Даскал Димо“.

Годината 1921-ва, е рождена за кооперация „Защита“. Тя е първата в Южна България и втора в страната. Вдъхновител, организатор и основен двигател на горско-производителната кооперация в Дедово е Димитър Даскалов.

Първата родопска комуна е създадена в Дедово, когато местните комунисти печелят изборите през март 1922 година. Георги Николов Гогов е избран за първи кмет.

Дедово се включва и в антифашистката съпротива 1923 – 1944 година. Димитър Даскалов е водач на дедевския отряд от 35 човека , участвал в Септемврийското въстание 1923-та. На 22 февруари 1925 г. Д. Даскалов е разстрелян на една пловдивска улица – след няколко ареста, без съд и присъда.

От 1929 до 1931 г. в селото функционира нелегална партийна печатница. През периода 1941-1944-та в землището на Дедово – в местностите Ливади, Пепелаша, Свети Георги и Бял кладенец, са изградени няколко партизански лагера.

От 1950-а до днес е жива т. н. “Дедовска вечер“ – една от първите родови срещи у нас.

ХРАМОВЕТЕ

Църквата на с. Дедово, “Св. Атанасий“ и някогашното училище в двора ѝ, отдавна разрушено, са построени през 19 век на земя, дарена от от дядо Купчо – Илия Тахчиев.

Църквата “Свети Атанасий“ е една от четирите най-стари църкви в Пловдивската епархия, сочат данните на Светия Синод. Тя е построена през 1838 година. През 90-те години църковни предмети и част от иконите са откраднати. През 2000 година Божият храм е възстановен със средства и помощи от добри християни, църковни настоятели, духовни лица и жители на Дедово.

В селото има и два действащи параклиса - над стогодишният „Свети Дух“ с аязмо и гробищният параклис "Света Петка".

ПРИРОДАТА

Районът на село Дедово впечатлява със съхранена природна среда, характеризираща се с богато разнообразие от растителни и животински видове, сред които и уникални.

Въздухът в района е един от най-чистите не само в България, а и на Балканския полуостров и Европа.

ОКОЛНОСТИТЕ

Около селото в радиус от 3 до 5 км са разположени 10 вилни зони (В.З.). Повечето от тях са възникнали преди 50 години и оттогава досега не спират да се развиват и облагородяват. Доста вили обаче пустеят, а други са рухнали под тежестта на времето.

РАВНИЩА води първенството – не от вчера – по известност и надморска височина (1242 м) измежду общо 10-те вилни зони в землището на Дедово. Намира се на 3 км. западно от Дедово сред иглолистна гора, ливади и планински ручеи.

По шосето след Храбрино, от разклона към Дедово, отдясно на пътя следват по на километър-два ПЪРВА ВИЛНА ЗОНА, ВТОРА ВИЛНА ЗОНА (Дулчувица), ОСМОРКАТА (Трета вилна зона). Между тях и над тях са МОТРЕВО И БУНИЛОВО. Прилежащи към селото са ЯМИТЕ И СТАРАНЬОВИЩА. Вилна зона “СВЕТИ ПЕТЪР“ е вляво от първия голям завой след Дедово по посока на Равнища. А на изток от нея надолу към селото е вилната зона КОТЛИНА.

ТУРИЗЪМ

Дедово – Бойково – единствената от петте някогашни легендарни в този край туристически пътеки – е жива и лесно достъпна и днес.

Маршрутите Дедово – Ситово, Дедово – Бяла черква и Дедово – Храбрино освен че са по-дълги и по-трудни днес са обезличени и обрасли с гъста растителност. Нужен е вещ водач. Такава са и пътеките Дедово – Хижа „Здравец“ и Дедово – ВЗ „Свети Петър“ – Пепелашка река.

Най-популярната пешеходна дестинация е Дедово – Равнища. А най-атрактивните са Дакерица и Динчови камъни. Там от големия и по-малките мегалитни камъни, които приличат на долмени, със запазени ритуални ямки, се откриват изключителни природни гледки.

Подходящи за туризъм са и горските пътища сред поляни, борове и елхи Дедово – Осморката, Осморката – Бонилово – Мотрево – Дулчовица и Осморката – река Пепелашка.

ПРАЗНИЦИТЕ

В съботата преди Неделя Месопустна се провежда традиционния събор с кукери. Празникът започва с карнавал и звън на чанове, преминава през обща трапеза и приключва с буен огън, около който се извива общоселското хоро.

ДУХОВДЕН. Така в Дедово наричат големия християнски празник Свети Дух. Той се отбелязва се на 51-вия ден след Възкресение Христово. След тържествената служба с водосвет в едноименния параклис под Стария бук се освещава и раздава курбан за добродетелност и здраве.

ТРАДИЦИОННИЯТ СЪБОР. Той е продължител на провелата се през 1950 година “Дедовска вечер“. От тогава досега всяка първа събота на август, общоселският събор в Дедово, е ден за празнични сбирки на наследниците на старите родове, на приятели и гости.

ТРАНСПОРТ

Селото има автобусна служба с общинския център Пловдив. Три дни в седмицата – в сряда, петък и събота, от Пловдив (автогара „Родопи“) за Дедово и Равнища потегля автобус. Сутринта – в 07:45 и следобед – в 17.05 ч. В неделния ден няма сутрешен рейс; бусът тръгва от Пловдив в 17.05 и след около час по-късно се връща обратно в града.

КНИЖНИНА

Преданията, легендите, устните и писмените преразкази, литературните съчинения, като и немалкото публикации в медиите за Дедово са живи до днес благодарение на архивите, а и на краеведите Ангел Вълчев и Никола Неделчев.

За Дедово са издадени и три книги: „Малко история, етнография и още нещо за село Дедово“ (2006, Лилия Михайлова), „Село Дедово – бисер в Родопите“ (2016, д-р Иван Аврамов) и „Миналото на село Дедово“ (2021, проф. д-р Живко Гешев).

Население

Численост на населението според преброяванията през годините:^[3]^[4]

Година на преброяване	Численост
1934	442
1946	347
1956	111
1965	30
1975	34
1985	12
1992	56
2001	38
2011	54
2021	54

Етнически състав

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:^[5]

	Численост	Дял (в %)
Общо	54	100.00
Българи	13	24.07
Турци
Цигани
Други	0	0.00
Не се самоопределят	0	0.00
Неотговорили	40	74.07