Даян Лейн (на английски: Diane Lane) е американска актриса. Известна е с ролите си в телевизионния сериал „Едноокият гълъб“ (1989) и филмите „Изневяра“ (2002), „Под слънцето на Тоскана“ (2003), „Лига на справедливостта на Зак Снайдер“ (2021). Номинирана е за Оскар през 2002 г.[1]
Биография
Ранни години
Даян Лейн е родена на 22 януари 1965 г. в Ню Йорк, където израства. Майка ѝ, Колийн Лий Фарингтън, известна по-късно като Колийн Прайс, е певица в нощни клубове и представител на „Плейбой“, където е избрана за модел на корицата „Мис Октомври 1957 г.“ Баща ѝ, Бъртън Юджийн Лейн, е актьор и преподавател по актьорско майсторство в Манхатън. Работил е като таксиметров шофьор и по-късно преподавател по хуманитарни науки в Сити Колидж.[2] Когато Даян е на 13 дни, нейните родителите се разделят. Майка ѝ заминава за Мексико и получава развод, като запазва попечителството над Даян, докато тя навърши 6 години. Баща ѝ получава попечителството над нея, след като майката се премества в родния си щат Джорджия. Даян и баща ѝ са живели в редица жилищни хотели в Ню Йорк и тя се е возила с него в неговото такси.[3]
Даян прави своя филмов дебют на 14-годишна възраст във филма „Малък романс“ (1979). Когато Лейн е на 15 години, тя обявява своята независимост от баща си и отлита за Лос Анджелис за една седмица с актьора и приятел Кристофър Аткинс, с когото участва във филма от 1981 г. „Детска булка от Шорт Крийк“. Лейн по-късно отбелязва: „Това беше безразсъдно поведение, което идва от твърде много независимост твърде млада.“ Тя се връща в Ню Йорк и се премества при семейството на приятел, като им плаща наем. През 1981 г. тя се записва в гимназия със задочно обучение. Майката на Лейн обаче я отвлича и я отвежда обратно в Джорджия. Лейн и баща ѝ призовават майка ѝ в съда и шест седмици по-късно тя се връща в Ню Йорк. Лейн не говори с майка си през следващите три години, но в крайна сметка те се помиряват.[3]
Кариера
Филмът „Огнени улици“ (1984), който е можел да я изстреля до звезден статут, е както рекламен, така и критичен провал, от който кариерата ѝ замира. [4] След като си взема почивка, Лейн се завръща към актьорската игра, за да се появи в „The Big Town“ и „Лейди, пази се“ (и двата 1987), но не прави друго голямо впечатление на значителна публика до уестърн минисериала „Едноокият гълъб“ (1989), за който е номинирана за Праймтаймова награда „Еми“ за изключителна главна актриса в ограничен или антологичен сериал или филм. [5] Лейн печели по-нататъшно признание с ролята си в „Разходка на Луната“ (1999), за която е номинирана за наградата „Независим дух“ за най-добра главна женска роля. Това е последвано от роли в няколко филма с различна степен на успех през 2000 и 2001 г.
Една от най-успешните за актрисата е 2002 г. Лейн е особено възхвалявана за ролята си на Кони Съмнър във филма „Изневяра“ (2002). За нея тя спечелва наградите на Кръга на кинокритиците в Ню Йорк, Националното общество на филмовите критици на САЩ и „Сателит“ за най-добра актриса. Нейната игра в този филм също ѝ донася номинации за Оскар, Златен глобус и Награда на Гилдията на актьорите за най-добра женска роля. Тя също е високо оценена от критиците за ролята си във филма „Под слънцето на Тоскана“ (2003). През по-голямата останала част от десетилетието тя последователно се появява в романси и трилъри.
Филмография
Телевизия
Кино
Източници
- ↑ Diane Lane, IMDb.
- ↑ Дохърти, Марго, Хъчинс, Дейвид. Diane Lane, with a New Husband and No Fear of Flying, Takes Wing Again in Lonesome Dove // People. people.com, 13 февруари 1989. Посетен на 21 декември 2017. (на английски)
- ↑ а б Dougherty, Margot. Diane Lane, with a New Husband and No Fear of Flying, Takes Wing Again in Lonesome Dove // People. 13 фeвруaри 1989. Архивиран от оригинала на 18 май 2016. Посетен на 1 май 2008.
- ↑ Saroyan, Strawberry. Diane Lane: a fortysomething sex symbol // The Daily Telegraph. 5 октoмври 2008. Архивиран от оригинала на 8 октoмври 2008. Посетен на 6 октoмври 2008.
- ↑ Diane Lane Emmy Award Nominated // Emmys.com. Посетен на 29 юли 2014.
Външни препратки
Нормативен контрол | |
|---|
|
_2.jpg)
