Давид Албахари Давид Албахари
сръбски писател
Давид Албахари в клуб „Бертелсман“, 2011
Роден	15 март 1948 г. Печ, Социалистическа федеративна република Югославия
Починал	30 юли 2023 г. (75 г.) Белград, Сърбия
Погребан	Сърбия
Националност	Сърбия  Канада
Учил във	Философски факултет на Белградския университет Белградски университет
Работил	писател, преводач
Литература
Период	1973-
Жанрове	разказ, роман, есе
Награди	Андричева награда (1982) НИН-ова награда (1996)
Повлиян	Джон Ъпдайк, Уилям Фокнър
Давид Албахари в Общомедия

Давид Албахари (на сръбски: David Albahari) е сръбски писател, есеист и преводач от еврейски произход.

Роден е на 15 март 1948 г. в семейство от еврейски произход в Печ, Косово, Югославия.

Следва англицистика в Белградския университет, превежда Владимир Набоков, Джон Ъпдайк, Сол Белоу, Томас Пинчън, Маргарет Атууд, Сара Кейн, Карл Густав Юнг.

Публикува първия си сборник с разкази „Фамилно време“ през 1973 г. Става популярен в литературните среди с четвъртата си книга, „Описание на смъртта“, за която получава наградата „Иво Андрич“.

В края на 80-те години подписва петиция за легализация на марихуаната в Югославия.

През 1991 г. е избран за президент на Съюза на еврейските общини на Югославия и работи и по евакуацията на еврейското население от Сараево.

От 1994 г. заедно с цялото си семейство живее в Калгари, (Канада).^[1] В Сърбия се завръща през 2012 г.

Албахари страда от болестта на Паркинсон.^[2] Тематизира болестта си в романа си от 2020 г. „Днес е сряда“, с герой, участвал в престъпления по време на режима на Тито, но озовал се в лагер, където в напреднала възраст развива болестта на Паркинсон.^[3]

Умира на 30 юли 2023 г. след продължителна болест.^[4]

• „Породично време“ (Фамилно време) (1973)
• „Обичне приче“ (Обикновени разкази) (1978)
• „Опис смрти“ (Описание на смъртта) (1982)
• „Фрас у шупи“ (Шок в бараката) (1984)
• „Једноставност“ (Простота) (1988)
• „Пелерина“ (1993)
• „Изабране приче“ (Избрани разкази) (1994)
  • бълг. изд. „Най-хубавите разкази“. София: Университетско издателство „Паисий Хилендарски“, 2010. (ISBN 978-954-423-612-0)
  • бълг. изд. „Кравата е самотно животно“. София: Жанет – 45, 2011, 166 с. (ISBN 9789544917263)
• „Необичне приче“ (Необикновени разкази) (1999)
• „Други језик“ (Друг език) (2003)
• „Сенке“ (Сенки) (2006)
• „Сваке ноћи у другом граду“ (Всяка нощ в друг град) (2008)

• „Судија Димитријевић“ (Съдията Димитриевич) (1978)
• „Цинк“ (Цинк) (1988)
• „Кратка књига“ (Кратка книга) (1993)
• „Снежни човек“ (Снежен човек) (1995)
• „Мамац“ (1996)
  • бълг. изд. „Стръв“. София: Библиотека 48, 1999, 126 с. (ISBN 954-8047-77-2)
• „Мрак“ (Мрак) (1997, 2008)
• „Гец и Мајер“ (Гец и Майер) (1998)
• „Светски путник“ (Пътешественик) (2001)
• „Пијавице“ (2006)
  • бълг. изд. „Пиявиците“. София: Сиела, 2010, 384 с. (ISBN 978-954-28-0621-9)
• „Лудвиг“ (2007)
  • бълг. изд. „Лудвиг“. София: Панорама, 2010, 154 с. (ISBN 978-954-9655-45-2)
• „Брат“ (2008)
  • бълг. изд. „Братът“. София: Панорама, 2012, 152 с. (ISBN 978-954-9655-51-3)
• „Ћерка“ (Дъщерята) (2010)
• „Контролни пункт“ (Контролен пункт) (2011)

• „Преписивање света“ (Преписването на света) (1997)
• „Терет“ (Тежест) (2004)
• „Дијаспора и друге ствари“ (Диаспора и други неща) (2008)

• 1982 – Наградата „Иво Андрич“ за сборника с разкази „Описание на смъртта“.
• 1994 – Награда „Бранко Чопич“ за сборника с разкази Пелерина.
• 1994 – Награда „Станислав Винавер“ за сборника с разкази Пелерина.
• 1996 – НИН-ова награда за романа „Стръв“.^[5]
• 1997 – Награда „Балканика“ за романа „Стръв“.
• 2006 – Награда „Мост Берлин“ за романа „Стръв“, преводът на който е обявен за най-добрата книга на годината в Германия.
• 2012 – Наградата на фестивала във Виленица.
• 2013 – Награда „Милован Видакович“.
• 2014 – Награда „Исидора Секулич“ за романа Животињско царство.
• 2015 – Награда „Душан Василиев“ за романа Животињско царство.
• 2015 – Награда „Тодор Манойлович“.
• 2016 – Награда „Вељкова голубица“.
• 2016 – Първа награда на фестивала „Друга приказка“ в Скопие, Република Македония.^[6]
• 2022 – Международна литературна награда „Александар Тишма“ за романа Данас је среда.^[7]

• ((sr)) ((en)) Лична страница на Давид Албахари
• „Творецът е изгнаник: Разговор на Михайло Пантич с Давид Албахари“, сп. „Литературни Балкани“, 2011, кн. 20, с.182-201
• „Давид Албахари: Продължавам да мисля на сръбски“ Архив на оригинала от 2016-03-05 в Wayback Machine., интервю на Вилиана Семерджиева, в. „Дума“, бр. 267, 22 ноември 2011
• „Давид Албахари: Всяка книга е вид провал“, интервю на Цвета Атанасова, в. „24 часа“, 24 ноември 2011
• „Давид Албахари: Винаги ме е очаровал фактът, че повторенията в литературата са рядкост“ Архив на оригинала от 2021-08-05 в Wayback Machine., интервю на Соня Андонова, блог на изд. „Скалино“, 18 февруари 2013
• ((ru)) „Анатомия душепоглотителя“, jewish.ru, 04.06.2004

Портал „Биографии“          Портал „Косово“

Нормативен контрол BIBSYS BNE BNF CiNii Europeana FAST GND ISNI NLI J9U Koninklijke LCCN NKC NLA NLG NSK Open Library PLWABN ICCU LIBRIS SNAC IdRef VIAF WorldCat