PROFILPELAJAR.COM

	Голям дъбов сечко
	Мъжки (вляво) и женски
	Природозащитен статут
	; Уязвим
	Класификация
царство:	Животни (Animalia)
тип:	Членестоноги (Arthropoda)
клас:	Насекоми (Insecta)
разред:	Бръмбари (Coleoptera)
серия:	Cucujiformia
семейство:	Сечковци (Cerambycidae)
триб:	Cerambycini
род:	Cerambyx
вид:	Голям дъбов сечко (C. cerdo)
	Научно наименование
	Cerambyx cerdo Linnaeus, 1758
	Разпространение
	Голям дъбов сечко в Общомедия
	[ редактиране ]

Тази статия е за насекомото Голям сечко. За месеца Голям Сечко вижте януари.

Големият дъбов сечко (Cerambyx cerdo)^[2]^[3] е вид бръмбар от сем. Сечковци (Cerambycidae) и е едно от най-едрите насекоми, срещащи се в България.

Физически характеристики

Тялото е тънко и издължено (дължина 24-53 mm). Антените са много дълги, като при мъжките са по-дълги от тялото (понякога два пъти дължината на тялото), а при женските имат дължината на елитрите. Тялото и краката са кафявочерни.

Разпространение

Разпространен е в Средна и Южна Европа, в Южна Швеция, Северна Африка и Мала Азия.

Начин на живот и хранене

Големият сечко предпочита изложени на слънце, болни или умиращи стари дъбове (най-вече летен дъб, по-рядко зимен дъб, бук или бряст). Предпочитани са овлажнени стволове на слънчеви места в гори на фаза на старост и разпадане. Остатъчни находища се срещат в стари паркове.

Размножаване

Женската снася до 100 яйца по кората на дървета. След 10-15 дни от тях се излюпват ларви, които през първата година правят ходове по кората, а през следващите 2 до 3 години се вдълбават в дървесината и извършват дълги ходове, изпълвайки ги с кафяви стърготини. Какавидират в издълбаните ходове, а имагото излиза през август, но не напуска галериите си до май-юни следващата година. Нападнатите дървета не може да се използват като дървесина за индустриални цели, а само като дърва за огрев.

Източници

↑ Cerambyx cerdo (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
↑ Димитър Бечев. Морфология и систематика на насекомите, версия 2.2.1. Пловдив, Университетско издателство „Паисий Хилендарски“, 2018. ISBN 9789544235789. с. 77. Архив на оригинала от 2019-09-08 в Wayback Machine.
↑ Златанов, Стоян. Насекомни вредители по дъба в България. София, Издателство на БАН, 1971. с. 194.