Герман Титов е роден на 11 септември 1935 г. в село Верхнее Жилино, Косихински район, Алтайски край, Русия, в семейството на учителя по руски език и литература Степан Павлович Титов.[2]
Завършва Налобихинското средно училище през 1953 г. и 9-о военно авиационно училище за начално обучение на военни летци през 1955 г. През 1957 г. завършва с отличие военното авиационно училище за летци в град Новосибирск и получава квалификация „военен летец“.
От 5 ноември 1957 г. е летец в 26-и гвардейски изтребителенавиополк, 41-ва изтребителна авиодивизия на 76-а въздушна армия, разположена в селището Сиверская на Ленинградски военен окръг, а от 28 октомври 1959 г. заема длъжността старши летец в 103-ти гвардейски изтребителен авиополк към същата дивизия.
От 1 септември 1961 г. до 2 март 1968 г. учи във ВВИА „Н. Е. Жуковски“, специалност „Пилотируеми въздушни и космически летателни апарати и двигатели за тях“. Завършва отново с отличие и получава квалификация „летец-космонавт-инженер“.
През 1970 г. напуска отряда на космонавтите и постъпва във Военната академия на Генералния щаб на Въоръжените сили на СССР, която също завършва с отличие през 1972 г. Получава квалификация „офицер с висшо военно образование“. През 1980 г. получава степен „кандидат на военните науки“. Заема редица ръководни длъжности. Излиза запас през 1992 г. с чин генерал-полковник от авиацията.
През 1992 г. създава акционерно дружество Международен звезден каталог „Космос-Земя“.[3]
Автор е на книгите „Семнадцать космических зорь“, „Первый космонавт планеты“, „Голубая моя планета“, „На звездных и земных орбитах“.
Избран е за депутат от първото свикване на Държавната Дума на Русия в 107-и Коломенски окръг, Московска област, с мандат от 12 декември 1993 г. до 15 януари 1996 г. Член на фракцията на КПРФ. От 16 юни 1995 г. е член на комитета по промишленост, строителство, транспорт и енергетика.[6] Председател е на Координационния съвет по програмата „Москва – Санкт-Петербург“ към руското правителство.[7]
Във втората Държавна дума е избран в 106-и Коломенски окръг, отново от фракцията на КПРФ, с мандат от 17 декември 1995 г. до 17 януари 2000 г. Член е на комитета по отбрана[8] и на комитета по конверсия и наукоемки технологии.[7] Един от вносителите на законопроект за
държавна поддръжка на ракетно-космическата промишленост и космическата инфраструктура.[9]
Награди
медал Герой на Съветския съюз, „Златна Звезда“ (9 август 1961 г.);
два ордена „Ленин“ (17 юни 1961 г. и 9 август 1961 г.);
орден на Октомврийската Революция (21 февруари 1985 г.);
орден на Трудовото Червено Знаме (15 януари 1976 г.);
орден „За заслуги пред Отечеството“, III степен (декември 1995 г.);
медал „За усвояване на целинните земи“ (август 1961 г.);
9 юбилейни медала;
лауреат на Ленинска премия в областта на науката и техниката (1988 г.);
лауреат на Ломоносовска премия (за филма, заснет при космическия полет);