Гардабани е разположен на брега на река Кура, в обширното Самгорско поле.[2] Градът се намира на 33 km южно от столицатаТбилиси. Има издължена форма в посока север-юг, а застройките са разположени по протежение на улица „Агмашенебели“.[1] Гардабани се намира на 8 km от гр. Рустави и административно е негово предградие.[3]
След присъединяването на Южен Кавказ към Русия, изселването на азербайджанци от Грузия придобива масов характер. Част от тях, живеещи в Гардабани, се изселват в турската Карска провинция. След падането на Романови, в Южен Кавказ се създават три независими републики, които имат териториални претенции една спрямо друга. След обявяването на независимостта на Грузия на 26 май1918, правителството официално определя границите на своята държава, в които попада Борчали, заедно с град Гардабани. В спорната област веднага са изпратени грузински войски, които да защитят териториалното право на страната.[4]
По предложение на Азербайджан, която има териториални претенции към областта на база етнически състав, е създадена международна арбитражна комисия, която да определи границите между Грузия, Армения и Азербайджан. Комисията не стига до решение и трите района – Борчалински, Гараязки (Гардабански) и Сигнахски остават спорни територии. Малко по-късно, през 1919 година, на Парижката мирна конференция, представителите на великите сили признават де-факто трите южнокавказки републики, но решение за спорните области не е взето.[4]
Кметството
Във връзка със спорните земи на 17 декември 1918 г. Армения официално обявява война на Грузия. Военните действия се развиват главно в Борчалински район и местното азербайджанско население дава много жертви. След 14 дни, със съдействието на Англия и Франция, войната е прекратена. На конференция в Тифлис (Тбилиси) в началото на януари, се решава, че граничната линия между двете държави ще минава по огневата линия между техните войски. Днешната граница между Грузия и Армения почти съвпада с тази линия. Бившият Борчалински район е разделен на 3 части – северната е предадена на Грузия, южната – на Армения, а Лорийски район е обявен за неутрална зона. Така Гардабани окончателно остава в пределите на Грузия.[4]
В продължение на годините в околностите на града са провеждани различни сражения, в т.ч. и битката за Тбилиси през 1921 година, епизод от Руско-Грузинската война.[2]
Някога близо до Гардабани се е намирало асирийско село, но с разрастването на града, то е включено в неговите черти като един от кварталите му.[1] Селището неколкократно сменя името си, но последното название, преди Гардабани, е Гараязи (Караязи). Преименувано е през 1947 година, когато наблизо е открита средновековната крепост Гаратепе. Получава статут на град през 1969 г.[5] През 1981 г. към града е присъединено село Ждановка.[6]
Население
Близостта на града до Азербайджан е предопределила и етническия му състав – населението е преобладаващо азербайджанско.[2] В едноименния район около града живеят 48 781 души от азербайджански произход, които представляват 49% от цялото му население.[4]
Според архивни материали, през 1886 г. населението на Гардабани, тогава Гараязи, е 5549 души. От тях 5249 са азербайджанци, 120 грузинци, 35 арменци и 145 други народности.[4] През 1970 г. населението на града е 9000 жители,[7] а през 1989 г. нараства на 17 176 души, от които 8280 мъже и 8896 жени.[8] През 2002 се забелязва рязко намаление до 11 900 души, а през 2014 тенденцията е към увеличение и жителите наброяват вече 15 100.[9]
Климат
Градът се намира в югоизточната част на Грузия, където около Гардабани и Рустави растителността е степна, а климатът е сух и горещ, подобен на този в Азербайджан.[3]
Тъй като градът е населен главно с азербайджанци, преобладаващата религия е ислям, а хората са шиитски мюсюлмани. През 2010 г. мюсюлманската общност в Грузия провежда проучвания, в рамките на които са интервюирани мюсюлмани-азербайджанци в Тбилиси, Марнеули, Гардабани и други населени места в Квемо-Картли. Поставени са въпроси за броя, националния състав, обитаваните от мюсюлмани грузински райони, броя на джамиите, свещенослужителите и системата на религиозно образование. Изследвана е дейността на ислямските културно-просветни организации и е определено нивото на проникване на религиозните норми в съзнанието на грузинските мюсюлмани.[11]
Култура
Обектите на културата в Гардабани са представени от Историческия музей, открит през 1990 г. Намира се на ул. „Агмашенебели“ и заема 160 m2, от които експозиционна площ 100 m2. Разполага с 2000 експоната, открити при археологически разкопки в района на града и в историческата област Кухети. Представени са експонати от Каменната и Бронзова епохи, от Античността и Средновековието. Това са колекции от оръдия на труда, от оръжия, стари музикални инструменти, керамични, сребърни и медни съдове от различни епохи, занаятчийски инструменти, народни облекла и аксесоари. Музеят се посещава средно от около 2100 души годишно.[12]
Икономика
Преобладаващата промишленост в града е леката. В него работят консервен комбинат, трикотажна фабрика, завод за строителни материали, предприятие за производство на картон и рубероид.[7]
През януари 2014 г. започва изграждането на ТЕЦ „Гардабани“. Проектът е финансиран съвместно от Фонда за партньорство (PF), държавно акционерно дружество, и грузинския му партньор в лицето на дъщерната фирма Georgian Oil and Gas Corporation (GOGC).[13] Строителството е изпълнено от турската компания „Çalık Enerji“ и през юли 2015 г. централата влиза в експлоатация.[14]
ТЕЦ-ът е с мощност 230 мегавата, снабдява изцяло Тбилиси с електричество и е най-големият енергиен проект в страната.[14] Комбинираният му цикъл е изчислен да произвежда 1,8 милиарда киловатчаса годишно и е първият по рода си в Грузия. Той притежава резервен капацитет да снабдява енергийната мрежа в страната в продължение на 25 до 30 минути, в случай на прекъсване на захранването, което гарантира устойчивостта на цялата система. Съоръжението е разположено на площ от 3 ha и се състои от две газови турбини GE 6FA, една парна турбина 85MW, два парни котела и два газови компресора.[15]
Транспорт
ЖП гарата
Пътищата около Гардабани не са в добро състояние. Пътят от града към Сагареджо е тесен, неасфалтиран, ненатоварен и по него не се движат рейсове. По принцип междуградският автобусен транспорт не достига до града. Не съществува и автобусна връзка със селата.[3]
Въпреки че железопътният транспорт в Грузия е в криза, той е най-популярен сред населението и най-често използван. Градът е голям железопътен възел, има пътническа жп гара, разположена на линията Азербайджан – Гардабани – Тбилиси – Батуми, с отклонение към Кутаиси.[3]
На 10 km южно от него е най-оживеният граничен контролно-пропускателен пункт към Азербайджан – „Червеният мост“, железопътният КПП „Гардабани“ и по-малко известният КПП „Вахтангиси“.[1] До КПП „Червеният мост“ се стига по магистрала М27, която не минава през града. Под Гардабани съществува и друг, черен път към границата, но е в много лошо състояние и на него няма КПП.[3]
Крайградски забележителности
До града се намира природният резерват „Гардабани“, разположен в близост до Азербайджан, на територия от 3484 ha. Заема части от районите Гардабани и Марнеули. Резерватът е създаден за защита на древни, изрязани черти по камъните и характерните флора и фауна в областта. Територията му е с богато историческо минало.[16]
