За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел.

Ганчо Ганчев
български актьор
Роден	4 януари 1921 г. Пловдив, Царство България
Починал	30 април 1990 г. (69 г.) София България
Активност	1944 – 1990
Уебсайт	Страница в IMDb

Ганчо Георгиев Ганчев е български театрален, филмов, радио и озвучаващ актьор.

Роден е в град Пловдив на 4 януари 1921 (или 1925) г. През 1945 г. завършва полувисше театрално образование.

Работил в Софийски областен театър (1944-1945), Драматичен театър „Боян Дановски“ Перник (1945-1946), Военния театър София (1949-1952), СИФ (1952-1962), както и в Народен театър „Иван Вазов“.

Над 300 дублажа в киното и националната телевизията. Постоянен сътрудник на радио София, където озвучава безброй радио пиеси и сериали.

Член на САБ и СБФД.

Умира на 30 април 1990 г.

• Заслужил артист (1979)
• Орден „Кирил и Методий“ I ст. (1976)
• Димитровска награда за ролята на Борис Лазаров във филмаТревога (1951)
• Почетна грамота на Съветския Черноморски флот за филма Откраднатият влак
• Златен медал за театрална постановка на II републикански фестивал на художествената самодейност

Почетна сребъна значка на САБ

• „Хан Татар“ (1945) – Баязид
• „Под игото“ (1966) – Дамян
• „Ричард“ (1967) – лорд Грей

• „Вината“ (1982) (Александър Кургатников)
• „Това ли е Атлантида ?“ (1980) (Владимир Голев), 2 части
• „Сто години самота“ (1976) (Габриел Гарсия Маркес)
• „Крепостта на безсмъртните“ (1975) (Светослав Славчев)
• „Лисичета“ (1975) (Лилиян Хелман)

• ((en)) Ганчо Ганчев в Internet Movie Database