За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел.
Габровският хумор е станал пословична черта на характера на габровци, свързана с приписваните им скъперничество и хитрост, съчетани с чувство за хумор и самоирония. В това отношение габровският хумор много прилича на шотландския.
Съществуват много вицове и истории за габровци, в които акцент е техният „тарикатлък“ и пестеливост. Много от тях датират от 19-и и началото на 20 век, а широка популярност добиват през втората третина на 20 век. Традиционно в Габрово се провежда карнавал на хумора и Международно биенале на хумора и сатирата в изкуствата, организирани от единствения по рода си в България Дом на хумора и сатирата.
Някои от стереотипите, хумористично приписвани на габровците:
Режат опашките на котките си, за да се затваря по-бързо след тях вратата и да не изстива собата.
Слагат кранчета на яйцата, та да си източат толкова, колкото им трябва – зер цяло яйце е много за една чорба!
Нощем спират часовниците си, за да не им се изтъркват чарковете.
Слагат зелени очила на конете, когато им насипят в яслите талаш от стругованите гаванки – да мислят, че е сено.
За да не плащат на коминочистач, пускат котката през комина със запален вестник на опашката.
Умеят както да посрещат, тъй и да изпращат.
Добри са и в майсторлъка, и в пазарлъка.
Не използват гумички, защото не грешат.
Плачат в чиния и сушат сълзите си за сол.
На празен лист не се подписват.
Вечер четат на пътната лампа, за да не хабят своята.
Играят хорото по терлици, за да се чува музиката от Севлиево.
Когато по света за нещо започне да се говори, в Габрово то вече се прави.
Построили са паметник в реката, за да може да не заема общинска площ и да не харчат пари за цветя.