В съвременния полски език наименованието войводство идва от славянската дума войвода, която в средновековието е приела значението на херцогство.[1]
История
След Втората световна война до 1975 година е имало 17 войводства. Тази бройка впоследствие е увеличена до 49, като официалният мотив е оптимизация на местните структури, подсилване на регионалната администрация и намаляване на икономическите неравности между провинциите. Нито една от тези цели не е постигната, а вместо това се е увеличило влиянието на централната администрация. [2]
На 1 януари 1999 година се стига до нова реформа на административното деление и се устройват 16 войводства, позоваващи се предимно на исторически райони. Първоначално са били предвидени 12 войводства, но след политически дискусии се постига съгласие бройката да е 16. Допълнителните четири са Ополско войводство, Швентокшиско войводство, Любушко войводство и Куявско-поморско войводство. [3] След продължителни политически дискусии се стига и до решението Куявско-поморското и Любушкото войводства да имат едновременно две столици.
1922 – 1939: 16 (Силезкото войводство притежава автономия. 1 град извън войводственото деление.)
1944 – 1945: 10 (Силезкото войводство притежава автономия. 1 град извън войводственото деление.)
1945 – 1946: 11 (1 невойводствен град)
1946 – 1950: 14 (2 невойводствени града)
1950 – 1975: 17 (2 невойводствени града, от 1954 – 5)
1975 – 1998: 49
от 1 януари 1999: 16
Органи
Тъй като Полша е централизирана държава, войводствата нямат държавновластнически качества, както провинциите във федералните държави.
Всяко войводство има като органи за самоуправление Регионално събрание (на полски: sejmik województwa) и избран от него Регионален съвет (на полски: zarząd województwa), начело с председател (на полски: marszałek województwa).
Така нареченият войвода (на полски: wojewoda) не се избира на регионално ниво, а всъщност е представител на правителството във Варшава в съответния регион (подобно на институцията областен управител в България). Неговата задача е да контролира работата на местните структури за самоуправление. [4]