Владислав Рачкевич е роден на 28 януари 1885 година в грузинския град Кутаиси, по това време част от Руската империя, в семейството на Людвика (с родово име Лукашевич) и Юзеф Рачкевич. В Грузия е заселен неговия дядо, като наказание за участието му в полското януарското въстание (1863 – 1864).[1] Завършва гимназия в Твер, след което продължава образованието си в Петербургския университет. Там постъпва в нелегалната организация Съюз на полската младеж „Зет“. През 1911 година завършва право в Дорпатския университет. След като отбива редовната си военна служба работи като адвокат в Минск.[2]
След избухването на Първата световна война (1914) е мобилизиран в руската армия и е изпратен в щаба на Западния фронт. През 1917 година е избран за ръководител на новосъздадения Върховен полски военен комитет (на полски: Naczelny Polski Komitet Wojskowy). Също така сътрудничи с регентския съвет на Полското кралство. През 1918 година се присъединява към полската войска, в състава на Десети улански полк на Литовска-Беларуската дивизия. Взима участие в отбраната на Минск срещу болшевиките. През 1920 година ръководи доброволчески отряд при битката за Вилно.[2]
Политическа дейност
Във възстановената полска държава Рачкевич се ориентира към политиката. През 1921 година е назначен за министър на вътрешните работи в правителството на Винценти Витос. Тази длъжност изпълнява още два пъти – в правителствата на Владислав Грабски и Алекснадер Скшински (1925 – 1926) и в правителството на Мариан Зиндрам-Кошчалковски (1935 – 1936).[2]
В периода 1921 – 1939 година е областен управител (войвода) в Новогрудско, Вилненско, Краковско и Поморско войводства. Същевременно през 1930 година е избран за сенатор от листата на Безпартийния блок за сътрудничество с правителството. В периода 1930 – 1935 година е председател (маршал) на горната камера на полския парламент. От 1934 година е председател на Световния съюз на поляците от чужбина.[2]
Президент на Полша в изгнание
На 1 септември 1939 година Третия райх напада Полша, с което се поставя началото на Втората световна война. На 12 септември Рачкевич получава нареждане от правителството да организира помощ от САЩ. Пет дни по-късно напуска страната и през Румъния пристига във Франция. Там на 27 септември му е съобщено, че президентът Мошчицки, в съгласие с член 13 от полската конституция, го номинира за президент. Полага клетва като президент на Полша на 30 септември. Първоначално седалище му е Париж, а от 22 ноември Анже. След нападението на Третия райх над Франция през юни 1940 година се мести в Лондон.[3]
.jpg)
.png){kind=small}
