Вилхелм VII Велики (на италиански: Guglielmo VII del Monferrato, Gran Marchese, * ок. 1240 в Торино, † 6 февруари 1292 в Алесандрия) от род Алерамичи е маркграф на Монферат от 1253 до 1292 г. Той е също титуляр-крал на Солунското кралство.
Произход
Той е син на маркграф Бонифаций II († 1253) и на Маргарета от Савоя († 1254), дъщеря на граф Амадей IV от Савоя († 1253) и Анне от Бургундия († 1242), дъщеря на херцог Хуго III от Бургундия.
Вилхелм VII наследява баща си като маркграф на Монферат.
Бракове
Първи брак: с благородничката Елена дьо Боско, с която няма деца.
Втори брак: За втори път той се жени през 1258 г. за английската благородничка Изабел де Клар (* 1240, † ок. 1270), дъщеря на Ричард де Кларе, 5 арл на Хертфорд († 1262).
- Маргарета († 1286), която през 1281 г. е омъжена за кастилийския принц Джовани († 1319).
Трети брак:от 1271 г. за принцеса Беатрис Кастилска († 1280), дъщеря на краля на Кастилия Алфонсо X Мъдри. Техните деца са:
Както неговите предшественици Вилхелм е също привърженик на императорските (Гибелини) привърженици в Италия против тези на папата (Гвелфите). От тъста му Алфонсо от Кастилия, който от 1257 г. също е римско-немски крал, той получава викариата в Италия и става заместник на краля. Той привлича на своя страна много градове като Павия, Верчели, Алесандрия и Торино. Затова получава конфликти с графа на Савоя. През 1278 г. Вилхелм, наричан също „Capitano di guerra“, превзема годсподството на Милано. През 1290 г. той е пленен и затворен в Алесандрия, където умира през 1292 г.
Източници
- Aldo Angelo Settia, Guglielmo VII, marchese di Monferrato, Dizionario-Biografico, vol. 60, p. 764–769.
- Leopoldo Usseglio, I Marchesi di Monferrato in Italia ed in Oriente durante i secoli XII e XIII. Curata da Carlo Patrucco. Miglietta, Casale Monferrato u. a. 1926
Външни препратки
