Викентий Викентиевич Вересаев (псевдоним на Смидович) (16 януари 1867, Тула – 3 юни 1945, Москва) – руски писател, лекар.
Рисува живота на руската интелигенция – разпадането на народническите илюзии, насочването към марксизма. Автор е на историко-литературни произведения. Преводач на антични поети. Носител е на Държавна награда на СССР от 1943 г.
Биография
Роден в Тула. След завършване на средно училище постъпва в Юридическия факултет на Историко-филологическия университет в Санкт Петербург и го завършва през 1888 г.
През 1894 г. завършва Факултета по медицина в университета в Тарту. Занимава се с медицина в Тула. Скоро се мести в Санкт Петербург, установява се в Москва през 1903 г.
По време на Руско-японска война е призован на наборна военна служба като военен лекар и е изпратен в далечната Манджурия през 1904 г.
Пътува до Гърция през 1910 г. Там се запознава с гръцка литература. Отново е военен лекар по време на Първата световна война.
Отново се установява в Москва през 1921 г. Евакуира се в Тбилиси през 1941 г.[1].
Става лауреат на Сталинска премия I степен през 1942 г. Умира на 3 юни 1945 г. Погребан е на Новодевическото гробище (участък № 2) в Москва.
Творчество
- „Без път“, 1895 г.
- „Епидемия“, 1898 г.
- „Записките на един лекар“, 1901 г. Поставя въпроса за лекарската етика.
Източници
Нормативен контрол | |
|---|
|
