PROFILPELAJAR.COM

Видинска крепост
	Видинска крепост
	Главната градска порта Стамбо̀л капия днес (изглед от централния площад „Бдинци“)
	Местоположение във Видин
Вид	градска крепост
Местоположение	Видин, България
Стил	османски
Конструкция	каменна с воден ров (I и II пояс); землена с воден ров (III пояс)
Площ	7 км²
Статут	архитектурен и строителен паметник с национално значение
Състояние	частично запазена
	Видинска крепост в Общомедия

Тази статия е за градската крепост на Видин. За замъка-цитадела във Видин вижте Баба Вида.

Главната градска порта Стамбо̀л капия с рова и каменния мост от централния площад, 1920-те год.

Видинската крепост, позната като Калето (българизиран превод от турски: Крепостта), наричана Девствената крепост, е средновековна градска крепост за защита на Видин, на неговия гарнизон и на замъка-цитадела на видинския владетел или управител.

Тя е архитектурен и строителен паметник с национално значение.^[1]

Общата отбранявана площ е около 7 квадратни километра, включвайки външен град (кв. Варош) и вътрешен град (ок. 1,5 кв. км) – със замък за местния владетел, управленски и жилищни сгради за гарнизона и знатните жители. Крепостни стени с воден ров са ограждали вътрешния град, на чиято територия днес е разположен квартал Калето. Земен вал с воден ров е защитавал външния град.

Топ капия

Пазар капия

Крепостна система

Състои се от 3 кръга (пояса) за отбрана, изградени и укрепвани постепенно.

Вътрешният кръг се състои от разположената на брега на р. Дунав цитадела Баба Вида, обкръжена с ров, пълнен с вода.

Средният кръг отстои от вътрешния на 500 – 1000 метра откъм сушата. Той включва:

каменни крепостни стени – по речния бряг и в дъга по сушата около града;
каменни крепостни порти (капии) – общо 13 (вкл. 6 на реката и 7 на сушата);
ров с вода – пред стените, широк около 18 m и дълбок 5 – 6 m.

Стените по реката са двойни, за да се пуска вода между тях. Капиите са били съоръжени с подвижни дървени мостове и охранявани от оръдия, стрелящи през амбразури. Пред речните капии е имало кейове, оградени с масивни стени.

Запазени са повечето капии, 2/3 от северната половина от рова с малка част от стените. Южната половина от рова е засипана и на негово място е създаден парк Рова́“, отделящ стария град (Калето) от по-новите градски части. Главната порта, край централния площад „Бдинци“, е Стамбо̀л капия. Край замъка Баба Вида се намира речната Топ капия. Друга известна порта е Телеграф капия (наименувана по близката турска телеграфо-пощенска станция) в Крайдунавската градина, край която е разположен едноименен ресторант.

Външният кръг отстои от средния на разстояние от около 1 км. Представлява система от земен вал с редути и други фортификационни съоръжения във формата на неправилна дъга. От външната му страна земният вал, подобно на крепостните стени, е бил опасан от ров с вода. Започва при днешния колодрум (някогашната Видбол капия) край реката и завършва при българския терминал на бившата фериботна линия Видин – Калафат на пристанище Видин Север. Днес покрай земния вал откъм града е прокарана улица „Редута“.

История

Изграждане

Градската крепост на Видин е изградена частично на основите на древноримската крепост Бонония.^[2]

Последната реконструкция на Видинската крепост започва през 1704 г. Тя е проектирана от Гезар Мустафа – унгарски/австрийски инженер, приел исляма. Построена е от българските християнски майстори Гиго, Никола и Танас. Окончателно е завършена (без външния вал) през 1735 г.^[3]

Земният вал, известен днес като Редута, е завършен към 1838 г. По-голямата част от него е запазена, но се руши.^[4]

Обсади

Видинската градска крепост е наричана от турците Девствената крепост поради това, че никога не е била завземана със сила.

Oколо 26 септември сборната кръстоносна армия на Владислав III Ягело и Янош Хуняди атакува старата Видинска крепост. Войската се задържа няколко дни, съсипва предградията, към нея се присъединяват много местни българи, но липсват сведения крепостта да е завладяна от кръстоносците.^[5]

На 8 май 1792 година Осман Пазвантоглу, подкрепян от видински и белградски еничари, безуспешно напада с пехота и артилерия видинската крепост и конака на управителя Изет Ахмед паша.

По време на обсадата от румънски войски на крепостта през Руско-турската война (1877-1878) османското командване счита, че отбраната е уязвима в направлението от с. Смърдан и с. Иново. Там е подсилена с 3 редута и ложименти. Въпреки ожесточените боеве при Арчар (ноември 1877) и Смърдан крепостта устоява на обсадата през януари 1878 г. и османците я предават едва след нареждане от султана след сключване на Одринското примиерие.

При обсадата на града по време на Сръбско-българската война от 1885 г. капитан Атанас Узунов, командващ Северния фронт, заповядва да се пусне вода от Дунав в рова на крепостта. Така наводнява околностите му и Видин е обграден от вода като остров.

За последен път крепостта и градът се отбраняват от обсадата на сръбските войски през юли 1913 година по време на Междусъюзническата война. Обсадата отново е неуспешна.

Наблюдателна кула на вътрешната стена на замъка Баба Вида

Източници

↑ ДВ, № 85 от 27 октомври 1964 г. Регистър на Националния институт за паметниците на културата, № 2388 от 9 юни 1969 г.
↑ Римска крепост Бонония (Видин) – местоположение, wikimapia.org
↑ Османска крепост Видин, архив на оригинала от 26 декември 2014, https://web.archive.org/web/20141226000602/http://www.bulgariancastles.com/bg/node/234, посетен на 28 септември 2014
↑ Времето и войните пощадиха видинския Редут, хората - не
↑ Бистра Цветкова, Паметна битка на народите (Европейският югоизток и османското завоевание - края на ХІV и първата половина на ХV век), Изд. „Георги Бакалов“, Варна 1979 г., стр. 300