Венчание, църковно бракосъчетание или брак е едно от църковните тайнства в християнството. Тайнството на брака или светото венчание е благословия над жениха и неговата невеста, които са изявили желание да живеят като съпруг и съпруга през целия си живот.
Бракът в православната църква
Според православния катехизис, бракът е тайнство, в което свободно, пред свещеника и църквата, младоженецът и невестата си обещават взаимно съпружеска вярност. Техният съпружески съюз е благословен от духовния съюз на Христос с църквата, а на младото семейство се изпраща „благодат за чисто единодушие, благословено раждане и християнско възпитание на децата“. Задължително условие пред сключващите църковен брак е и мъжът, и жената да са кръстени.
Изначално бракът според християнството не подлежи на разтрогване (виж евангелие от Марк 10.2 – 12). В евангелие от Матей (19.9; 5.32.) обаче тази твърда позиция леко се смекчава, затова в православната вяра се счита, че разводът е допустим, но само при изключителни обстоятелства (като изневяра на съпругата например) и със задължителното разпореждане на епископ. Вторият брак е позволен, но множеството бракове (например четвърти) не се толерират.
В по-широк смисъл църковният брак е вид брак, който съществува заедно с гражданския брак в редица страни, включително и в България. До началото на 20 век е бил единственият вид брак в християнските държави, носещ със себе си всички юридически последици.
Условия
Задължително условие за сключване на църковен брак в България е гражданският брак, който единствен има юридическа стойност. Във Великобритания, в Гърция, Дания, Ирландия, Испания, Италия, Норвегия, Полша и Швеция църковният брак, както и гражданският, е законен пред държавата.
В православната църква се изисква една декларация, че бракуващите „са източноправославни, че нямат помежду си родство, при което не се позволява църковен брак, и че не встъпват в пети брак“. Задължително условие е младоженците да бъдат православни християни. Ако единият от тях не е, но иска да приеме православна вяра, се налага миропомазване. Освен това са необходими венчални халки, 2 свещи и бутилка червено вино.
История
При християните от първите векове не съществувал самостоятелен ритуал за бракосъчетание. Двойката се женела според обичая, присъщ на съответната култура и обществена група, но „в името на Господа“.[1]Арменската апостолическа църква първа признава и налага необходимостта от църковен обред при сключването на брак. Във Византийската империя бракът дълго време се е регулирал от Римското право и представлявал нещо като писмен договор основно между гражданите от висшите съсловия. Окончателната забрана за сключване на брак без благословията на свещеник се налага по времето на императорАндроник II Палеолог (1282 – 1328) и патриархАтанасий I (1289 – 1293; 1303 – 1309).
Източници
↑Шнитер, Мария. „Пътища през православния ритуал“. София, Изток-Запад, 2017. ISBN 978-619-01-0104. с. 205. „Анонимният автор на „Посланието на Диогенет“ (120 – 210) отбелязва, че „християните се женят както всички“.“
Библиография
Александров, Андриан. „Бракът – тайнство на любовта“. – В: Мултикултурният човек. Сборник в чест на проф. д.и.н. Камен Гаренов (отец Петър Гарена), Том 2, ИК „Гутенберг“, 2016.
Николчев, Дилян. Брак, развод и последващ брак в Православната Църква: канонично изследване. София, 2007
Просто кажи „да“[неработеща препратка]: Промените относно брачността в Семейния кодекс са в крак с разчупването на отношенията в българското общество във в. Капитал (4.04.2008)
.jpg)