Васил Стумбов

Васил Стумбов
български революционер и общественик
Роден
Починал
9 юли 1973 г. (77 г.)
Семейство
Братя/сестриАнастас Стумбов

Васил Филипов Стумбов е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, Македонския младежки съюз и Вътрешната македонска революционна организация.

Биография

Васил Стумбов е роден на 20 ноември 1895 година в костурското село Вишени, тогава в Османската империя, днес в Гърция. Брат му Анастас Стумбов е член на ВМОРО. Учи в Костурската българска прогимназия.[1] Васил Стумбов влиза във ВМОРО. В 1913 година след Междусъюзническата война емигрира в Свободна България.[1] В град Варна завършва средно образование и постъпва на работа в БДЖ. Става член на ВМРО в Бургас. Включва се и в работата на Македонския младежки съюз.

В 1930 година се жени за Здравка Трифонова (1911 -1995), дъщеря на Александър Трифонов, председател на Бургаското македонско благотворително братство. Има трима сина - Филип (1931 - 1995), Александър (1937 - 2022) и Воин (1944).

Стумбов е активист на Македонската младежка културно-просветна организация „Пелистер“ в Бургас. В 1929 година е делегат на V конгрес на Македонския младежки съюз (15 – 17 декември) и е избран за подпредседател на конгреса. През ноември същата година е делегат и на VІІІ Редовен конгрес на Съюза на македонските емигрантски организации.[2] На 14 април 1932 година срещу Стумбов е извършен опит за убийство от страна на протогеровисткото крило във ВМРО.[3][4]

След преврата на 19 май 1934 година съдейства на Иван Михайлов и Менча Кърничева да избягат в Турция, за което Стумбов е арестуван, но е освободен по-късно от Бургаския съд поради липса на доказателства, което е посрещнато с неодобрение от Югославия.[5][6][7] Стумбов е уволнен от БДЖ. Създава дружество „Васил Стумбов и Сие“. Закупува мелница в околностите на гр. Несебър.

На 29 май 1936 година по нареждане на Дирекцията на полицията в София председателят на Бургаското братство Стумбов е поставен под наблюдение. Към него е прикрепен разузнавач, който го следи всеки ден и писмено докладва къде ходи и с кого се среща. От докладите става ясно, че Стумбов посещава сладкарниците „Бистра планина“ (на Лазар Блажев), „Милка“, „Малина“ (на Братя Анастасови) и „Аврам М. Чальовски“[8] на главната улица „Александровска“, както и кафенетата „Бяло море“ (на Гого Бобев), „Вардар“ и „Солун“. Стумбов се среща с доктор Бърдаров и Манол Чальовски, съдени за участие в бягството на Михайлов, с тъст си Александър Трифонов, бивш инструктор на ВМРО в Петричко, често ходи и в Поморие и Несебър.[9]

През май 1941 година Васил Стумбов заедно с Андон Калчев, Георги Саракинов, Спиро Василев и Тома Бакрачев основават Македонобългарски комитет в Лерин и Костур, който действа за присъединяването им към България.[10] Стумбов заедно с Лазар Киселинчев е делегат на Общокостурския граждански комитет в София.[11]

През юли 1943 година Васил Стумбов заедно с Йосиф Кузев Марков, Христо Руков, Спиро Василев и Кръстьо Янков Кръстев пристигат в Битоля и се срещнат с привържениците на ВМРО в града – адвоката Георги Атанасов, Сотир Тренчев, Стефан Светиев, доктор Борис Светиев и отново заминават за Костурско, за да подпомогнат въоръжената борба на българското население.[12][13]

След Деветосептемврийския преврат, в 1949 година е изселен със семейството си в град Айтос. На връх Великден 1951 година е арестуван и изпратен в лагера „Белене“. Същата година е освободен и живее със семейството си в Търново. В 1956 година се преселва в София.

Стумбов оставя спомени за Гоце Делчев.[14] По спомени на Васил Стумбов са публикувани множество народни песни от Македония.[15]

Васил Стумбов почива на 9 юли 1973 година в дома си в София.

Външни препратки

Бележки

  1. ↑ а б Шклифов, Благой. На кол вода пиехме : Записки за Христовите мъки на българите в Егейска Македония през ХХ век. София, Издателство „Изток-Запад“, 2011. ISBN 978-954-321-961-2. с. 247.
  2. ↑ Тодоров, Кирил. Героят от Прилеп Йордан Чкатров в драматично време за ВМРО (Летопис за живота и дейността му), Благоевград, 2015, с. 63, бел. 142., с. 90.
  3. ↑ Тодоров, Кирил. Героят от Прилеп Йордан Чкатров в драматично време за ВМРО (Летопис за живота и дейността му), Благоевград, 2015, с. 134.
  4. ↑ Дракалиев, Г. Ръководни дейци на македонските дружества в Бургас в периода 1921 - 1946 г. // Македонски преглед XLІV (1). София, Македонски научен институт, 2021. с. 75.
  5. ↑ Исторически преглед, том 47, бр. 1 – 6, Българско историческо дружество, БАН, 1991, стр. 53.
  6. ↑ Спасов, Людмил. България, великите сили и балканските държави 1933 – 1939, София, 1993, стр. 45.
  7. ↑ Дракалиев, Г. Ръководни дейци на македонските дружества в Бургас в периода 1921 - 1946 г. // Македонски преглед XLІV (1). София, Македонски научен институт, 2021. с. 77.
  8. ↑ Дракалиев, Г. Ръководни дейци на македонските дружества в Бургас в периода 1921 - 1946 г. // Македонски преглед XLІV (1). София, Македонски научен институт, 2021. с. 78.
  9. ↑ Дракалиев, Г. Ръководни дейци на македонските дружества в Бургас в периода 1921 - 1946 г. // Македонски преглед XLІV (1). София, Македонски научен институт, 2021. с. 79.
  10. ↑ Георгиева, Цветана. История на България по дати: Българската хроника, Труд, 2003, стр. 270.
  11. ↑ Даскалов, Георги. Участта на българите в Егейска Македония 1936 - 1946: политическа и военна история. София, Полиграф - Юг, 1999. с. 431.
  12. ↑ Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  13. ↑ Шклифов, Благой. На кол вода пиехме : Записки за Христовите мъки на българите в Егейска Македония през ХХ век. София, Издателство „Изток-Запад“, 2011. ISBN 978-954-321-961-2. с. 246.
  14. ↑ Гоце Делчев у дома. Спомен от Васил Стумбов, в: Славяни, том 25, Славянски комитет, 1969, стр. 38.
  15. ↑ Църнушанов, Коста. Македонски народни песни, БАН, 1956, стр. 38, 320, 345.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“