Васил Атанасов Атанасов е български офицер, генерал-майор, участник в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), командир на 6-а пионерна дружина през Първата световна война (1915 – 1918).
Биография
Васил Атанасов е роден на 20 декември 1872 г. в Русе. През 1896 г. завършва Военното на Негово Княжеско Височество училище и е произведен в чин подпоручик. Служи в железопътна рота. През 1900 г. е произведен в чин поручик, а през 1904 в чин капитан. През 1904 г. като капитан и адютант на началника на инженерни войски е командирован за обучение в Николаевска инженерна академия в Санкт Петербург, Русия, която завършва през 1908 г.[1] През 1911 г. е произведен в чин майор.
Взема участие в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913) като дивизионен инженер в 6-а пехотна бдинска дивизия[2], а през 1915 е произведен в чин подполковник.
По време на Първата световна война (1915 – 1918) подполковник Анастасов Атанасов е командир на 6-а пионерна дружина от 8-и артилерийски полк, като на 30 май 1917 г. е произведен в чин полковник. За „за бойни отличия и заслуги във войната“ като командир на 6-а пионерна дружина съгласно заповед № 679 от 1917 г. по Действащата армия е награден с Военен орден „За храброст“ IV степен 2 клас[3], а съгласно заповед № 355 от 1921 г. по Министерството на войната с Народен орден „За военна заслуга“ III степен с военно отличие.[4]
Служи и като инспектор на Инженерните войски.[5] От 1919 г. е началник на Военната академия[6]. Уволнен е от служба през 1920 година. На 31 декември 1935 г. е произведен в чин генерал-майор. Генерал-майор Васил Атанасов е женен и има 3 деца. Негов син е дипломатът и преводач Боян Атанасов, с принос за спасяването на евреи от лагерите на смъртта.[7]
Военни звания
Образование
Награди
Бележки
- ↑ Танчев. с. 42 (Цит: ЦДА, ф. 243, оп. 6, а. е. 1, л. 112; ВИ, № 126, 20 ноември 1904; № 104, 7 октомври 1908; Списък на генералите и офицерите (1905), с. 164)
- ↑ Колектив при Щаба на армията, „Войната между България и Турция 1912 – 1913 Том II – Лозенградската операция“, София, 1928, Държавна печатница, с. 646
- ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 58
- ↑ ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 183 – 184
- ↑ Цонев, Младен. Дейци на Българското инженерно-архитектурно дружество 1893 – 1949: Енциклопедичен справочник. София, Академично издателство „проф. Марин Дринов“, 2001. с. 27.
- ↑ Петров, Т. и Станчев, Т. 105 години Военна академия „Георги Стойков Раковски“. Военна академия „Георги Стойков Раковски“, 2017, с. 42
- ↑ Стрезова, Алека. Родът Хаджимишеви в Солун // Солун и българите: история, памет, съвремие. Институт за балканистика с Център по тракология, БАН, 2019. ISBN 978-619-7179-10-1. с. 487 - 488.
Източници
- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 44.
- Танчев, Иван. Българи в чуждестранни военноучебни заведения (1878 – 1912). София, ИК „Гутенберг“, 2008. ISBN 9789546170491.
