Работи като геолог в Бългаските медни мини. Постъпва на работа като асистент в Катедрата по минералогия и петрография на Минно-геоложкия университет в София (1960). Защитава дисертационен труд и получава научната степен кандидат на геолого-минералогическите науки (1973). Хабилитира се като доцент. Има 65 научни публикации в български и международни научни списания. Открива за науката нов минерал, наречен балканит.[1] Пише в съавторство два учебника за студентите от Минно-геоложкия университет.
Работил е в Република Гана и в Република Кипър. Събрал е своя лична колекция в продължение на почти 50 години. Включва 1360 образци минерали, кристали, руди и полезни изкопаеми от България и от света.[2]