Бюджетът на Европейския съюз се определя в основаващите договори на съюза: Договор от Лисабон (или Договор за функционирането на Европейския съюз) и Договор от Маастрихт (или Договор за създаването на ЕС). Институциите на ЕС администрират прилагането на законодателството от страните членки и за целта разполагат с бюджет, който за 2012 г. е 147,2 милиарда евро, което е 1,12% от съвкупния БВП на всички страни-членки.[1]
Бюджетът за всяка отделна година е част от дългосрочен план на разходите, наричан „финансова рамка“. Рамката е седемгодишна, като сегашната обхваща периода 2007 – 2013 г. Тя позволява на ЕС да планира ефективно програмите за разходи за няколко години напред. Годишният бюджет се определя в контекста на седемгодишните финансови рамки от Съвета на Европейския съюз, т.е. от представителите на държавите членки, и от пряко избрания Европейски парламент. Европейската комисия внася предложението за бюджета в парламента и също така отговаря за неговото изпълнение. Една много съществена част от бюджета, и по-специално селскостопанските разходи и разходите за сближаване, се изпълнява съвместно с държавите членки. В зависимост от разходните схеми националните администрации могат да отговарят за съставянето на разходни стратегии, за избора на бенефициенти и проекти и за извършване на плащания.
Приходи и разходи
Приходите в бюджета идват основно от три източника: митата върху стоките, внесени от страни извън ЕС (правителствата си запазват 25% за покриване на разходите от събирането им); отчисления от данъка добавена стойност, който е хармонизиран за всички страни и вноски на всяка страна-членка, които са процент от брутния национален доход на страната БНД (на английски: Gross national income, GNP). Този процент може да е най-много 1,23%.[2] Съотношението на отделните източници за 2010 г. е: 14 милиарда евро от ДДС и 92,7 милиарда евро от вноски от страните. Други източници на приходи са данъците, събрани от служителите в европейските институции; глоби, наложени за нарушаване на законодателството по конкуренцията; вноски по някои от програмите на държави извън съюза.
Някои страни-членки са си извоювали отстъпки (компенсации) при внасянето на дължимите суми в бюджета. Най-известният случай е на Обединеното кралство, на което се възстановяват 66% от разликата между вноската му и това, което получава обратно от бюджета (на стойност около 4 млрд. евро през 2010 г.). Други страни с отстъпки са Нидерландия, Швеция, Германия и Австрия.[2]
Диаграма на разпределението на разходите през 2006
Разходите в бюджета на ЕС за периода 2007 – 2013 г. се разпределят в няколко основни области:
реализиране на европейската икономическа интеграция („единния пазар“) с по-широка цел за устойчиво развитие чрез мобилизиране на икономически, социални и екологични политики;
укрепване на концепцията за европейско гражданство чрез създаване на зона на свобода, справедливост, сигурност и достъп до основни публични стоки и услуги;
утвърждаване на ролята на Европа на световната сцена чрез начина, по който тя поема регионални отговорности, насърчава устойчивото развитие и допринася за сигурността.[2]
Най-много средства отиват за създаване на растеж и работни места и за намаляване на различията между регионите, където основен инструмент са европейските структурни фондове. Друг голям дял от бюджета е предназначен за селско стопанство, развитие на селските райони, рибарство и опазване на околната среда. Друга част от средствата се използват за борба срещу тероризма, организираната престъпност и незаконната имиграция.
Европейската сметна палата контролира отчетите и изпълнението на бюджета на Европейския съюз. Нейната задача е да извършва независим одит на набирането и разходването на финансовите средства на Европейския съюз и да дава оценка за начина, по който европейските институции изпълняват бюджета. Палатата следи за правилното документиране, законното и правомерно извършване на финансовите операции, с цел гарантиране на икономичност, ефективност и ефикасност на управлението.
Нетен принос на страните членки
Това дали една страна е нетен вносител или получател на средства от европейския бюджет варира с времето. Съществуват различни начини за изчисления, например в зависимост дали се включват административните разходи или не. Освен това могат да се използват абсолютни числа (според които например най-голям вносител е Германия), пропорцията спрямо БВП на страната (в такъв случай най-голям вносител е Дания) или сумата на човек от населението (отново начело е Дания). Различните страни използват различни методи, за да представят страната си в най-изгодна светлина.
Оценка на нетния принос на страните членки въз основа на бюджета на ЕС за 2009 г. (отрицателните числа означават нетни вносители)[3]
В таблицата е показан приносът на страните според изчисления на Deutsche Bank (нетните вносители са отбелязани в червено):[3]
Като пропорция от БВП, нетните вносители плащат от 0.09 процента от БВП (Ирландия) до 0.53 процента (Дания), а нетните получатели получават от 0.04 процента от БВП (Испания) до 5.33 процента (Литва).
Четирите най-големи получатели в абсолютни числа са: Полша, Гърция, Португалия, Румъния.
Четирите най-големи получатели на глава от населението са: Люксембург, Литва, Естония, Гърция
Четирите най-големи получатели като пропорция от БВП са: Литва, Естония, Люксембург, Унгария.
Четирите най-големи вносители в абсолютни числа са: Германия, Франция, Италия, Обединеното кралство
Четирите най-големи вносители на глава от населението са: Дания, Финландия, Германия, Италия.
Четирите най-големи вносители като пропорция от БВП са: Дания, Италия, Германия, Финландия.
