Българският гарнизон в Солун е българска военна част, съществувала по време на Балканските войни.
История
В началото на Балканската войнаСедма пехотна рилска дивизия настъпва в посока Солун. Градът е овладян от гръцки военни части на 27 октомври 1912 година, а на 29 октомври по дипломатически път е издействано и българската дивизия да влезе в града. Скоро след това тя е изпратена в Източна Тракия, за да се включи в боевете при Булаир. В Солун остават три роти от 14-и македонски полк и 7-и не скорострелен артилерийски полк.[1]
Българските войски са разположени по улиците „Хамидие", „Митхадпаша", „Фейзли" и в района на църквата „Света София“, където се намира и българското военно комендантство. Основната им задача е охраняването на българските институции в града.[2]
В началото на Междусъюзническата война на 17 юни 1913 година гарнизонът е разбит, а българските военнопленници са заточени на остров Трикери.