Село Бусинци се намира в планински район на 8 км от гр. Трън.
История
В османски регистри на джелепкешаните (данъкоплатците) селото е записвано като: Бушиндже в 1453 г., Бусинче в 1576 г.[2][3][4]; Бошенци в 1451 г.[5]; Бисинци в Четвероевангелие от ХVI в. (л. 221б, Опис I 46, 47) и в Àпостол от ХVI в. (прип. л. 148б, Опис I 78); Бусинци в 1878 г.[6] В известното „Бусинско евангелие“ XVI – XVII в., което сега се пази в криптата на храм „Св. Александър Невски" в София, има приписка от 1784 г. за Велико Грънчар, който дарил на черквата „филон басма за помен". В миналото традиционен занаят в Бусинци е грънчарството, с което се занимават почти всички жители[7] и чиито произведения се продават из различни части из българските земи и извън тях.
През 1920 година в Бусинци е основана земеделска кооперация „Плуг“. В 1934 година е основана и кооперация за застраховане на добитък. Към 1935 г. земеделската кооперация има 16 членове, а животновъдната – 13.[8]
В село Бусинци е известният „Музей на бусинската керамика", представящ уникалната бусинска керамика, наследник на средновековната българска грънчарска школа. Нейни произведения пазят Британският музей в Лондон, Лувърът и Музеят на човека в Париж, колекции в САЩ и Русия, представена е и в Българския културен център в Париж.[10] Музеят проследява как местната грънчарска традиция се развива от 17 век до съвременното изкуство на художници-керамици.
Личности
Костадин Гигов – виден бусински майстор грънчар, представя блестящо бусинската школа на Първото българско изложение в Пловдив през 1892 г., получава първа награда и парична сума, с която построява хубава къща в селото, която днес е обявена за паметник на културата, автор е на прочути съдове-крондири с фигури „Сърбина“, „Гърка“, „Албанеца“, „Румънеца“, на фигура на цар Фердинанд и др. Негов син е Петър Гигов, прославил България с бусинската керамика по света.
Петър Гигов (1915 – 1991) – с прозвище Маука, един от най-изявените потомствени бусински майстори керамици, прославил България с бусинската керамика по света, негови творби притежават Британският музей в Лондон, Лувърът и Музеят на човека в Париж, също и Българският културен център там, музейни сбирки и колекции в САЩ, Япония и Русия.
↑Стойков, Р. Наименования на български селища в турски документи на Ориенталския отдел на Народната библиотека „В. Kоларов“ от ХV, ХVI, ХVII и ХVIII в., т. 1 1961, стр.378
↑Стойков, Р. Селищни имена в западната половина на България през ХVI в. (по турски регистър за данъци от 984 / 1576 – 77 г.). Eзиковедско-етнографски изследвания в памет на академик Стоян Романски. С., 1960, стр.445
↑Извори за Българската история. С. БÀН. Т. ХVI, 1972 (Турски извори), стр.175
↑Извори за Българската история. С. БÀН. Т. ХIII, 1966 (Турски извори), стр.363
↑Руска триверстова карта от 1878 г. Поправена и допълнена през 1904. С., 1932.
