Бой при Бешбунар |
|
|
Период | 25 септември 1903 година |
---|
Място | Паяк, Османска империя |
---|
Резултат | Оттегляне на четите на ВМОРО |
---|
|
|
|
|
|
|
|
|
Боят при Бешбунар или Беш бунар[1] или Баш бунар[2] е бой между сдружените чети на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, начело с Апостол войвода и Иванчо Карасулията срещу османски аскер, станал в планината Паяк на 25 септември 1903 година, по време на Илинденско-Преображенското въстание.[3]
Бой
След сражението на обединените чети на Сава Михайлов и Аргир Манасиев при Клисура на 24 август 1903 година, двете чети от 100 четници са в Паяк, като към тях се присъединява и Кукушката чета от 80 души.[2] След сражението на Гъндач на Апостол войвода, Иванчо Карасулията и Гоце Нисторов от 12 септември 1903 година, само няколко дена, след като войската се е прибрала, войводата Манасиев кара секретаря на четата Кочо Колищърков[4] да напише писмо до командира на войските в Ливада, с което го кани да дойде с войска към Бешбунар за сражение. Гарнизонът от 300 души редовна войска авджи табур пристига в Бешбунар, където са заели позиции четниците. Въстаниците имат заповед да чакат приближаване на десет крачки и чак тогава да откриват огън. Заповедта е спазена и първата османска атака е отблъсната със залпов огън. След това се завързва сражение от далечно разстояние. Войската започва да бави сражението и да се опитва да задържи въстаниците по-дълго време, докато дойде покрепление. Войводите Манасиев и Михайлов преценяват, че забавянето ще е гибелно, тъй като четата няма да може да си набави патрони и след 6-часово сражение заповядват пробив, който е успешен и четата се оттегля.[1]
В сражението загиват 15 османски войници[1][2] и 1 четник.[2] Според Ангел Динев:
„
|
то бе един сполучлив удар за респектиране на войниците и една мощна демонстрация против робството и тиранията.[1]
|
“
|
Бележки
- ↑ а б в г Динев, Ангел. Илинденската епопея : Развоя на макед. освободително движение. Т. Ι. София, Печатница „Народен печат“, бул. „Македония“ № 5, [1946]. с. 355.
- ↑ а б в г Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1933. с. 348.
- ↑ Динев, Ангел. Илинденската епопея : Развоя на макед. освободително движение. Т. Ι. София, Печатница „Народен печат“, бул. „Македония“ № 5, [1946]. с. 354 - 355.
- ↑ Динев, Ангел. Илинденската епопея : Развоя на макед. освободително движение. Т. Ι. София, Печатница „Народен печат“, бул. „Македония“ № 5, [1946]. с. 354.