„Богородица“ (на полски: Bogurodzica, bɔɡurɔˈd͡ʑit͡sa) е полска религиозна песен, както и най-старият записан полски поетичен текст с мелодия.
Композирана е между X и XIII век. Първият записан текст е от 1407 г. Включена е в Статута (основния закон) на Великото литовско княжество (1506) и се изпълнява като негов национален химн през XIV – XVIII в. Изпълнявана е при коронацията на първите крале на Кралство Полша от династията на Ягелоните.
„Богородица“, картина от Юзеф Бранд (1909): воини на полско-литовската Жечпосполита пеят „Богородица“ преди бой
Текст
Полски[1]
Bogurodzica dziewica, Bogiem sławiena Maryja,
U twego syna Gospodzina Matko zwolena, Maryja!
Zyszczy nam, spuści nam. Kyrie elison!
Twego dziela Krzciciela, bożycze,
Usłysz głosy, napełń myśli człowiecze.
Słysz modlitwę, jąż nosimy,
A dać raczy, jegoż prosimy:
A na świecie zbożny pobyt,
Po żywocie rajski przebyt. Kyrie elison!
Приблизителен превод на български
Богородица девица, богословена Мария!
С твоя син Господен, майко избрана, Мария,
Пощади нам, спусни ни го!
Господи, помилуй!
Твоето дело Кръстителю, божи сине,
Вслушай се в гласа ни, изпълни мислите човечни.
Слушай молитвите, които носим
и ни дай благоволението, за което просим:
А на света, който с бога битува,
След края на живота, райски да пребъде.
Господи, помилуй!
Езикови архаизми
Текстът на Богородица съдържа в себе си много архаизми. Някои от тях са архаични още през XV век.
Някои от лексическите архаизми:
Bogurodzica – според Тадеуш Лер-Сплавински е много стара църковнославянска заемка в полския език, дошла в Полша чрез чешко посредничество с първите мисионери[2]; в съвременния полски се използва Matka Boża или Matka Boska (Майка божия)
dziela – съвр. полски dla
bożyc – съвр. полски Boga (син божи, божи син)
Gospodzin – съвр. полски Pan (Господ)
zbożny – съвр. полски dostatni
przebyt – съвр. полски bytowanie, istnienie
rodzica – съвр. полски matka (родител, майка)
jąż, jegoż – съвр. полски którą, którego (който, която, които)
Съвременен нотен текст на „Богородица“
За морфологията е характерно запазването на окончанието „i“ в повелително наклонение в някои глаголи (с крайно ударение):
raczy – съвр. полски racz
ziści – съвр. полски pozyskaj
spuści – съвр. полски ześlij
Интересна синтактична особеност е използването на творителен падеж, който не се използва в съвременния полски:
Bogiem sławiena – съвр. полски sławiona przez Boga.
Фонетични особености:
Krzciciela – съвр. полски Chrzciciela
sławiena – съвр. полски wysławiana
zwolena – съвр. полски wybrana
Сравнителен пример между рутенски (1529) и полски (1506) варианти на химна:
Богародицо, Девице, Богославена Мария,
У твекго Сына-Кгосподина, Матко зволена Мария
Зычи ж нам, спусти ж нам, кириялейзон.
Bogarodzica dziewica, Bogiem sławiona Maryja,
U twego syna Gospodzina matko zwolona, Maryja!
Zyszczy nam, spuści nam. Kyrieleison.
Съвременни творби
Анджей Пануфник, Sinfonia sacra (1963)
Войчех Киляр, Bogurodzica за хор и оркестър (1975)
Стари Олса, Багародзіца (на беларуски език) (2009)
Анна Витчак Чернявска и Малео Реггае Рокерс feat Мацол, Bogurodzica (2015)
Библиография
Bogurodzica. Oprac. J. Woronczak, wstęp językoznawczy E. Ostrowska, oprac. muzykologiczne H. Feicht, Wrocław, 1962. Biblioteka Pisarzów Polskich
J.Birkenmajer, Bogurodzica Dziewica. Analiza tekstu, treści i formy, Lwów, 1937
S.Urbańczyk, „Bogurodzica“. Problemy czasu powstania i tła kulturalnego, w: Prace z dziejów języka polskiego, Wrocław, 1979
A.Czyż, Bogurodzica – między Wschodem i Zachodem. Kilka myśli o duchowej jedności Europy, w: Światło i słowo. Egzystencjalne czytanie tekstów dawnych, Warszawa, 1995
