Битка при Нарва
Велика северна война
„Битката при Нарва“, худ. Александър фон Коцебу
Информация
Период	30 ноември 1700 г. (Григориански календар) 19 ноември 1700 г. (Юлиански календар) 20 ноември 1700 г. (Шведски календар)
Място	Нарва
Резултат	победа на Швеция
Страни в конфликта
Швеция Руско царство
Командири и лидери
Карл XII Карл Евгений де Круа #
Сили
ок. 8500 ок. 37 000
Жертви и загуби
667 убити 1200 ранени [1] 6000 убити 700 пленени[2][3]
59.375, 28.18
Битка при Нарва в Общомедия

Битката при Нарва е сражение между руските и шведските войски на 30 ноември 1700 г. в хода на Великата северна война. Шведската армия, предвождана лично от краля Карл XII, побеждава четирикратно превъзхождащите я руски сили, командвани от Карл Евгений де Круа. Цар Петър Велики си възвръща Нарва във втора битка през 1704 г.

След капитулацията на Дания в Травентал и първоначалния неуспех на саксонците в Ливония, Петър I решава да атакува шведските владения в Прибалтика. На 4 октомври 1700 войските му, начело с Головин и Огилви, придружавани от доста чуждестранни военни специалисти, обсаждат град Нарва. Карл XII, тогава 18-годишен, прехвърля силите си в Пернау и след тежък поход през блатистата Естония се появява пред града на 13 ноември.

Съветът на всичките му генерали е да не приема сражение с русите, тъй като позициите им са силни, а и съотношението на силите е 8500 шведи срещу около 37 хил. руси. Карл XII обаче успява да овладее основния подстъп към руския лагер в теснината Пихайоги и рано сутринта на 19 ноември го атакува. Очакванията на Петър I, който не присъства лично, са, че необучените шведски войници няма да могат да се справят с руските ветерани. Той нарежда на Головин по никакъв начин да не губи битката.

Шведската атака в изключителна снежна буря обаче е неотразима. В разрез с всички военни правила генерал Реншелд и кралят атакуват руския център и въпреки артилерийския огън след тричасова ръкопашна схватка обръщат русите в бягство. Част от руските полкове се опитват да отстъпят през река Нарва, но капитулират, а отстъплението на останалите по суша е максимално затруднено от шведската кавалерия. Само специалните гвардейски части продължават съпротивата, но и те слагат оръжие до края на деня. Русите губят най-малко 6000 души срещу 667 шведи.

Тази победа за пръв път създава ореол на Карл XII на непобедим военачалник както в неговите очи, така и в очите на цяла Европа. Русите отстъпват ужасени назад, но не са преследвани поради малобройността на шведските сили и желанието на краля да започне война с полския крал Август II.