Батиметрична карта на залива и околностите.Испанският бряг на Бискайския залив.Фитопланктонен цъфтеж в Бискайския залив, сниман от космоса.Плажът на Биариц.
Континенталният бряг северно от устието на река Гарона е предимно скалист, силно разчленен от малки заливи и с множество крайбрежни малки острови (Бел Ил, Нуармутие, Ре, Олерон и др.), а на юг от устието ѝ – нисък, и слабо разчленен. Бреговете на Пиренейския полуостров са предимно скалисти, стръмни и силно разчленени от малки заливи и полуострови.[3]
Климат
Части от континенталния шелф стигат надалеч във вътрешността на залива, което води до сравнително плитки води в много райони и следователно бурно море, с което е известен заливът. Големи бури възникват най-вече през зимните месеци. Бискайският залив е дом на едни от най-лошите метеорологични условия в Атлантическия океан, като често се срещат изключително високи вълни.[4] Често срещано явление е било търговски кораби да се напълват с вода и да потъват в бискайските бури. Към края на пролетта и началото на лятото голям триъгълник от мъгла запълва югозападната част на залива, покривайки и няколко километра от сушата.
Със започването на зимата времето се влошава. Много често атлантическите циклони навлизат от запад и поемат на север към Британските острови или навлизат в долината на река Ебро, изсъхват и накрая се възраждат под формата на мощни гръмотевични бури, когато стигат Средиземно море. Тези депресии причиняват тежки метеорологични условия в морето и донасят лек, но много упорит ръмеж по бреговете. Понякога мощни ветровити бури се образуват, ако налягането спадне бързо, преминавайки по дължината на Гълфстрийм с голяма скорост, близка до ураганна, и накрая разбивайки се в залива с максимална сила.
Хидроложки показатели
Разклонение на топлото течение Гълфстрийм навлиза в залива, следвайки границата на континенталния шелф обратно на часовниковата стрелка, като поддържа температурите на въздуха около залива умерени през цялата година. Температурата водата през февруари на повърхността на север е 5 – 6 °C, на юг 12 – 13 °C, през август съответно 10 °C и 20 – 22 °C. Солеността е около 35‰. Приливите са полуденонощни с височина до 6,7 м.[3]
Бискайски китове, едни от най-застрашените китове, преди са идвали в залива за хранене и вероятно за размножаване, но китоловната дейност на баските и други народи почти напълно ги изтребват до 1850-те години. Днес, източната популация на този вид се счита за почти изчезнала, а наблюденията им са изключително редки.[5]
Най-добрите зони за наблюдение на големи китоподобни се намират в дълбоките води отвъд континенталния шелф. В залива се срещат и голям брой морски птици.
Южният край на залива често на испански се нарича Mar Cantábrico (Кантабрийско море), но това име обикновено не се използва в другите езици. Наименувано е така от римляните през 1 век пр.н.е. като Sinus Cantabrorum (Залив на кантабрийците) и също Mare Gallaecum (Морето на галисийците). На някои средновековни карти Бискайският залив е обозначен като El Mar del los Vascos (Море на баските).[6]
Бискайският залив е мястото на много известни военноморски сражения през вековете. През 1592 г. тук испанците побеждават английския флот. Бискайската кампания от 1895 г. се състои от ред маневри и две битки, водени между британския флот и френския флот близо до южния бряг на Бретан през втората година на Революционните войни на Франция. Тук потъва корабът USS Californian, след като се удря в морска мина на 22 юни 1918 г.[7] През 1920 г. SS Afrique потъва, след като губи мощност и се блъска в риф в буря, а в инцидента загиват 575 души. На 28 декември 1943 г. се води Битката в Бискайския залив между HMS Glasgow и HMS Enterprise и група немски разрушители като част от Операция Стоунуол през Втората световна война. Немската подводница U-667 потъва на 25 август 1944 г. на координати 46°00′ с. ш.1°30′ з. д. / 46° с. ш.1.5° з. д.46, -1.5, където се натъква на мина. Целият екипаж загива.
На 12 април 1970 г. съветската подводница K-8 потъва в залива, поради пожар, който изкарва от строя ядрените реактори на подводницата. Опитът подводницата да бъде спасена е неуспешен, водейки до смъртта на 40 моряци и загубата на 4 ядрени торпеда. Поради голямата дълбочина (над 4500 m), операция по изваждането не е започвана.
↑A Summary of Wave Data Needs and Availability: A Report. 1979. с. 7. The Gulf Steam off Cape Hatteras, the Gulf of Alaska, the English Channel, and the Bay of Biscay are some of the other areas where storms and current combine to produce abnormally high, steep waves.
.jpg)
.jpg)
