Белокопитово е село в Североизточна България. То се намира в община Шумен, област Шумен.
География
Белокопитово отстои на 11 km от областния център Шумен. Освен с града, селото граничи със землищата на Панайот Волово, Струйно, Градище и Лозево. Релефът е предимно равнинен, като селото е разположено по северния склон на Шуменското плато. Белокопитово се намира на пътния възел между Европейски път Е772 и Европейски път Е70 в участъкът между направленията Варна – София – Букурещ. На 3 август 2015 г. е открит за движение участъкът Панайот Волово-Белокопитово от АМ „Хемус“ – от km 337+302 до km 342+200.
История
Античност и Средновековие
Счита се, че в северозападна посока от днешното селище в местността, известна като „Тодор бунар“, е съществувало праисторическо и ранносредновековно поселение. По време на спасителни археологически проучвания е установено, че обектът е обитаван по време на късната бронзова епоха и средновековието.[2]
Ново време
През османския период от 1865 до 1880 година селото е с черкезко население, намира се в местността „Бобищата“ и носи името Кауклии. Съществуват две предположения за произхода на това название – от черкезкото племе кауци или от османската дума каук, означаваща „чалма“. През втората половина на XIX век селото се е състои от около 20 черкезки семейства и от две семейства на българи – тези на Иванчо Графа и дядо Тодор. Според устната традиция Иванчо Графа разработва хан на пътя Шумен-Русчук, наричан Кауклъ аанъ, като ханджията Иванчо съхранявал и пренасял парите на местни търговци. Според легендата, другият българин в селото дядо Тодор дори бил войвода на хайдушка дружина и направил чешма с каменни корита, наречена Тодор бунар.
След Руско-турската война през 1877 – 1878 г. и едва месеци след Берлинския конгрес в крепостта Шумен влиза генерал Сергий Белокопитов. Той минава през село Кауклии на 5/17 юли 1878 г. на път за Шумен и в тази връзка селището днес носи неговото име. Съгласно клаузите на Берлинския договор от 1878 г. черкезите се изселват от Българско.
Население
Численост на населението според преброяванията през годините:[3][4]
Етнически състав
Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[5]
|
Численост |
Дял (в %)
|
| Общо |
145 |
100.00
|
| Българи |
140 |
96.55
|
| Турци |
– |
–
|
| Цигани |
– |
–
|
| Други |
– |
–
|
| Не се самоопределят |
– |
–
|
| Неотговорили |
5 |
3.44
|
Редовни събития
Личности
Източници
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Любен Лещаков, Елена Василева, Таня Джанфезова, № 6. СПАСИТЕЛНИ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ПРОУЧВАНИЯ НА ОБЕКТ № 001, ЕТАП III ПО ТРАСЕТО НА АМ „ХЕМУС“, ЗЕМЛИЩЕ НА С. БЕЛОКОПИТОВО, ОБЩИНА ШУМЕН, НАИМ–БАН – АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ОТКРИТИЯ И РАЗКОПКИ ПРЕЗ 2015 г. Изд. LV Национална археологическа конференция, стр.165
- ↑ „Справка за населението на село Белокопитово, община Шумен, област Шумен, НСИ“ // webcitation.org. Архивиран от оригинала на 2022-06-08. Посетен на 8 януари 2017.
- ↑ „The population of all towns and villages in Shumen Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“ // citypopulation.de. Посетен на 8 януари 2017. (на английски)
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 8 януари 2017. (на английски)
