Атмосферата на Марс е много по-различна от атмосферата на Земята. Има голям интерес[2][3] към изучаването на нейния състав след скорошното засичане на следи от метан,[4] по които може да се съди за живот на Марс.
Марсианската атмосфера е много тънка и атмосферното налягане на повърхността варира от 30 Pa (0,03 kPa) на върха на Олимп до над 1155 Pa (1,155 kPa) в дълбините на Хелас Планиция, със средно повърхностно налягане 600 Pa (0,6 kPa), което е многократно по-малко от земното (101,3 kPa). На височина марсианската атмосфера достига 110 km. Атмосферата на Марс се състои от 95% въглероден диоксид, 3% азот, 1,6% аргон и следи от кислород, вода и метан. Марсианската атмосфера е много запрашена, което придава на планетата жълтеникавокафяв цвят, ако се гледа от повърхността ѝ. Информацията от марсоходите на програма Марс експлорейшън роувър сочи за наличието на прашни частици с диаметър 1,5 микрометра.[5]
Структура
Марсианската атмосфера се разделя на следните слоеве
Долна атмосфера – това е топъл участък, чиято топлина се дължи на преносимите по въздуха прашни частици и на тези от повърхността.
Горна атмосфера или термосфера – този регион има много висока температура заради слънчевото греене. Тук газовете започват да се отделят един от друг.
Екзосфера – намира се на височина 200 km и по-високо. В този регион последните остатъци от атмосферата се сливат с Космоса. Поради липсата на ясна граница не е възможно да се каже къде точно свършва атмосферата.
Състав
Марсианската атмосфера е видима на тази снимка от близко разстояние
Въглероден диоксид
Основният компонент в състава на атмосферата на Марс е въглеродният диоксид (CO2). По време на марсианската зима полюсите на планета са в постоянен мрак и температурата пада до такава степен, че около 25% от атмосферния CO2 кондензира на полярните шапки под формата на лед. Когато марсианските полюси отново са изложени на слънчево лъчение през лятото, CO2сублимира отново в атмосферата. Тези процеси водят до уникални сезонни вариации в атмосферното налягане и атмосферното съдържание около полюсите на планетата.
Аргон
Марсианската атмосфера е относително богата на благородния газ аргон, в сравнение с другите планети от Слънчевата система. За разлика от въглеродния диоксид, аргонът не кондензира в атмосферата и затова неговото количество е постоянно. При изменение на количеството въглероден диоксид в атмосферата, може да настъпят промени и с количеството на аргона в различни места на планетата. Последните спътникови наблюдения на Марс показват увеличение на количеството аргон на южния полюс през есента и разсейването му през последвалата пролет.[6]
Вода
Когато въглеродният диоксид сублимира отново в атмосферата през лятото, се носят силни ветровете на южния полюс, като някои от тях могат да достигнат скорост 400 km/h. Тези сезонни колебания носят големи количества прах и придават на планетата земеподобен вид с наличие на скреж и переста облачност. Тези облаци са фотографирани от Опъртюнити през 2004 г.[7]
↑Life on Mars?Архив на оригинала от 2006-02-23 в Wayback Machine. – Geological and biological processes observed on Earth provide hunky-dory explanations for methane on Mars, Martin Baucom, American Scientist, March-April 2006.
↑Mumma, M. J.; Novak, R. E.; DiSanti, M. A.; Bonev, B. P., A Sensitive Search for Methane on Mars (abstract only). American Astronomical Society, DPS meeting #35, #14.18.
