Атлантида: Изгубената империя (на английски: Atlantis: The Lost Empire) американски анимационен филм от 2001 г. на компанията Уолт Дисни, с който се поставя началото на франчайза Атлантида. Лентата е продуцирана от Дон Хан, под режисурата на Гари Трусдейл и Кърк Уайз и по сценарият на Таб Мърфи. Във филма участват Ленърд Нимой, Крий Съмър, Джеймс Гарнър, Майкъл Джей Фокс, Фил Морис, Дон Новело, Джон Махоуни, Кори Бъртън, Джим Варни и др.
Действието са развива през 1914 г. и разказва историята на картографа и експерт лингвист Майло Тач, който вярва в съществуваното на изчезналия митичен град Атлантис, погребан под водите от векове. Младият учен открива дневник с координатите на града, оставен от дядо му, и се отправя на експедиция, спонсорирана от ексцентричен милионер. В търсенето Майло открива неподозирана тайна, която обърква очакванията му и го изправя пред редица опасности.
Филмът е предназначен за по-възрастните зрители, вдъхновен от поредицата за Индиана Джоунс и приключенските романи за подводни пътешествия на Жул Верн. За разлика от повечето продукти на „Дисни“ тук персонажите нямат музикални изпълнения.
Продукция
Двамата режисьори Кърк Уайз и Гари Трусдейл, автори на успешния „Красавицата и Звяра“ и провала „Парижката Света Богородица“, започват работа по бъдещия проект с търсене на информация от интернет – първият филм, в който двамата черпят сведения от интернет източници. В стаята на Уайз има нов компютър с приспособление наречено „изследователски монитор“. Започват да пишат думи като „Атлантида“ и „изгубени цивилизации“ и откриват от сериозни и научнообосновани теории до чисти спекулации.
В основата на интерпретацията на филма са теориите за истинската култура и търговски навици на жителите от острова Санторини, намирал в Средиземно море и спряган за континента Атлантида. На островът е имало процъфтяваща култура и развита търговия, но за един ден бил заличен от изригнал вулкан. Екипът по предстоящия филм скланя към по-фантастичен сюжет, за да предостави на аниматорите по-голямо поле за въображение.
Другият член на режисьорското дуло Гари Трусдейл смята, че най-голямата маркетингова схема за бъдещия филма ще се получи, ако се сбъдне казаното от Едгър Сайс – пророкът на 30-те години, а именно, Атлантида да се вдигне от Бермудския триъгълник през 2001 г.
След проучванията и написването на сценария, режисьорите се заемат с визуализацията на „Атлантида: Изгубената империя“. Те се обръщат за помощ към художник извън „Дисни“ – Майк Минола, познат от популярната серия комикси Хелбой. Минола предоставя графики за създаването на визуалната концепция. Той не е дебютант в Холивуд, преди това е работил по „Дракула“ на Копола и „Батман: Анимационният сериал“ на компанията Warner Bros..
Двамата режисьори на анимацията за Атлантида са почитатели на комиксите и харесват графиките на Минола, чийто стил е сходен на художника на филма Дейв Гьоц. Стилът, определен повече като експресионистичен, наподобява този от пропагандните афиши от началото на XX век, е наречен шеговито „Дис-нола“. Аниматорите се пригаждат към стила на Майк Минола и резултатът е хомогенен рисунък, който се усеща във всяка сцена.
В техническо отношение филма може да бъде приета за анимационен, но ангажираността му с екшън и приключение клони към по-възрастната аудитория. Продуцентът Дон Хан споделя, че целенасочено е търсена прилика с приключенски кино-класики като „20 000 левги под водата“ (1954 г.) и „Похитителите на изчезналия кивот“ (1981 г.).
В „Атлантида: Изгубената имерия“ липсват песни, запазена марка на анимациите на Дисни. Авторите обясняват това като придържане към драматичния жанр на филма.
Озвучаващ състав в оригинала
- Майкъл Джей Фокс – Майло Тач
- Джеймс Гарнър – Капитан Рурк
- Крий Съмър – Принцеса Кида
- Ленърд Нимой – Кралят на Атлантида
- Дон Новело – Вини Санторино
- Фил Морис – доктор Джошуа Мил
- Джон Махони – Престън Уитмор
- Джим Варни – Готвача
- Клаудия Крисчън – Хелга
- Кори Бъртън – Мол
- Жаклин Обрадорс – Одри
- Флорънс Стенли – Вилхелмина Бърта Пакард
- Дейвид Огдън Стиърс – Г-н Фентън Харкорт
- Натали Стром – Кида като дете
- Джим Къмингс – Допълнителни гласове
- Пат Фрейли – Допълнителни гласове
- Стъвън Бар – Допълнителни гласове
Синхронен дублаж
Други гласове
Българска версия
Източници
- Списание „Екран“, ноември 2001 г., стр. 32 – 33
Външни препратки
|
|---|
|
| |
|---|
|
| Издадени | |
|---|
| | Предстоящи | |
|---|
| | Отменени |
Моите хора |
|---|
| Свързани
продукции |
Неохотният дракон (1941)
Победа чрез въздушна мощ (1943)
Песента на юга (1946)
Толкова скъп на сърцето ми (1948)
Мери Попинз (1964)
Вещицата с летящото легло (1971)
Драконът на Пит (1977)
Кой натопи Заека Роджър (1988) |
|---|
|
| |
| |
| |
|
|
