Арнолд Лухаяяр (на естонски: Arnold Luhaäär; роден на 20 ноември 1905 г. в Мъйзакюла, починал на 19 януари 1965 г. в Талин) е естонски спортист – щангист и борец, олимпийски медалист, след това естонски съветски спортен деец (съдия, треньор, функционер).
Биография
Завършва гимназия в Пярну. Започва да тренира вдигане на тежести през 1919 година[1].
Участва в Летните олимпийски игри в Амстердам (1928), заема 2-ро място с резултат 360 kg в тежката категория[2] и поставя световен рекорд в изхвърлянето (150 kg)[2]. Не участва в Олимпиадата в Лос Анджелис (1932) заради голямата депресия[3], но завоюва сребърен медал европейското първенство в Есен през 1933 г. На Олимпиадата в Берлин (1936) печели бронзов медал в тежката категория с резултат 400 kg и отново поставя рекорд в изхвърлянето (165 kg)[4]. Спечелва бронзов медал на световното първенство във Виена през 1938 г.
Става шампион на Естония по класическа борба през 1931 година[1].
След кариерата си работи като спортен деец и съдия на състезания по вдигане на тежести[1]. В периодите 1935 – 1940 и 1945 – 1950 г. е генерален секретар на Естонската федерация по вдигане на тежести[1]. Треньор е на щангисти и президент на клуба „Спартак“, Талин (1946 – 1948)[1]. Оглавява съдийската колегия на Федерацията по вдигане на тежести на Естонската ССР (1949 – 1952)[1].
От 1992 г. насам в родния му град се провежда турнир, наречен на негово име[1].
Източници
