Армѐните (споменавано и като Армени) е село в Северна България, община Габрово, област Габрово.
География
Селото отстои на около 8 – 9 km северозападно от Габрово. Разположено е в Средния Предбалкан, южно от югозападната част на карстовото плато „Стражата“, върху терен с раздвижен релеф. През него минават две малки местни реки, вземащи водите си от платото и почти пресъхващи след пролетното топене на снега, които след селото се събират и се вливат на по-малко от километър в малкия заблатен местен язовир на река Лопушница. Надморската височина в центъра на селото при сградата на кметството и църквата е около 342 m, нараства на север до около 350 – 380 m и намалява на юг до около 320 – 340 m.
Общински път на югоизток свързва село Армените с второкласния републикански път II-44 (Севлиево – Габрово), а отклонение от общинския път на изток води през селата Петровци, Лоза, Златевци и Милковци до връзка в село Янковци с републикански път II-44.
| Население по години
|
| 1934 г. |
661 души
|
| 1946 г. |
631 души
|
| 1956 г. |
594 души
|
| 1975 г. |
280 души
|
| 1985 г. |
197 души
|
| 1994 г. |
198 души
|
| 2003 г. |
151 души
|
| 2007 г. |
134 души
|
| 2018 г. |
91 души
|
| 2020 г. |
215 души
|
| 2023 г. |
122 души
|
Населението на селото – според данните в Националния регистър на населените места, е показано в таблицата „Население по години“.[2]
Етническият състав, според данните от преброяването на населението през 2011 г., включва 107 души от българска етническа група при обща численост 107 души население на село Армените.[3]
История
Село Армените е в България от 1878 г., след Освобождението ѝ.
Армените в 1880 г. е броено към село Гъбене; признато е от колиби за село през 1961 г.[4]
Основател на селото, тогава колиби – според предание и по неустановено време – бил някой си дядо Армян, от което може би идва и името Армените.[5]
Църквата „Въведение Богородично“ в село Армените, Габровско е построена през 1866 г. без ферман. Инициатори за построяване на църквата са: Петко Димов, Златю Симеонов, Станчо Вълчев Чалък и Стоян Димов. Храмът е осветен през 1867 или 1868 г. от 12 души свещеници с поп Мари от Севлиево – иконом по това време, тъй като гръцкият владика, който управлява Търновската епархия, е свален. През 1928 – 1929 г. е построена и новата камбанария на църквата.[6]
Начално училище в село Армените е открито през 1889 г. Първоначално за училище служи една стая в сградата на общината. В него учат деца от селата Армените, Лоза и Петровци. Обучението се води от един учител. През 1907 г. със средства на населението е построена училищна сграда. След 1918 г. обучението се води от двама учители. През 1956 г. училището е закрито поради намалелия брой на учениците и те са насочени към основното училище в село Враниловци.[7]
Читалище в село Армените е основано през 1929 г. Помещава се в общинска сграда. С миграцията на младото население читалищната дейност спада, членовете на читалището намаляват в края на 1970 г. до 25. Постепенно читалищната дейност стихва и се свежда само до библиотечна, книжният фонд през 1971 г. наброява около 693 тома; към същата година са датирани последните архивни документи на читалището. Читалищната дейност се възстановява от 2012 г.[8][9][10]
Кредитна кооперация „Надежда“ е основана през 1908 г. първоначално като земеделско спестовно дружество, което през 1924 г. с промяната на устава се преименува на Кредитна кооперация „Надежда“ със стопанска дейност: влогонабиране; кредитиране членовете си със заеми; общи продажби. През март 1948 г. кооперацията се преименува на Всестранна кооперация „Надежда“, село Армените, Габровско, като приема типовия устав на такава кооперация, със стопанска дейност: търговия със стоки за потребление и обществено хранене; изкупуване на селскостопански произведения; производство от местно значение; представителство на БНБ за влогонабиране. През февруари 1951 г. кооперацията се слива с Всестранна кооперация „Доверие“, село Враниловци, Габровско и двете кооперации образуват нова кооперация под името Всестранна кооперация „Мир“, село Враниловци, Габровско.[11]
Обществени институции
Изпълнителната власт в село Армените към 2024 г. се упражнява от кметски наместник.[12]
В село Армените към 2024 г. има:
- действащо читалище „Постоянство - 2012“;[13]
- православна църква „Въведение Богородично“;[14]
Културни и природни забележителности
Част от землището на село Армените на североизток попада в обхвата на Защитената зона по директивата за местообитанията[15] „Витата стена“.[16]
Източници и бележки
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Национален регистър на населените места. Справка за населението на с. Армените, общ. Габрово, обл. Габрово. Справка към 04.11.2024 г.
- ↑ Етнически състав на населението на България – 2011 г., община Габрово, село Армените.
- ↑ Николай Мичев, П. Коледаров – Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987; „Наука и изкуство“, София, 1989 г., стр. 26.
- ↑ Армене колиби (Армени, Габровско)
- ↑ Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Габрово – 20, фонд 233К „Църковно настоятелство при църквата „Въведение Богородично“ – с. Армените, Габровско (1866-1944)“; История на фондообразувателя
- ↑ Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Габрово – 20, фонд 647К „Народно начално училище – с. Армените, Габровско (1889-1944)“; История на фондообразувателя
- ↑ Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Габрово – 20, фонд 290К „Народно читалище „Постоянство“ – с. Армените, Габровско (1929-1944)“; История на фондообразувателя
- ↑ Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Габрово – 20, фонд 1044 „Народно читалище „Постоянство“ – с. Армените, Габровско (1944-1976)“; История на фондообразувателя. Списък с описи.
- ↑ Детайлна информация за читалище – „Постоянство – 2012“
- ↑ Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Габрово – 20, фонд 163К „Кредитна кооперация „Надежда“ – с. Армените, Габровско (1908-1944)“; История на фондообразувателя
- ↑ Георги Петков, кметски наместник на с. Армените Справка към 06.11.2024 г.
- ↑ Информационна карта за 2023 г., читалище „Постоянство - 2012“, село Армените, община Габрово, област Габрово
- ↑ Българска православна църква, Структура, Епархии, Великотърновска епархия, Храмове, Габровска духовна околия, с. Армени - "Въведение Богородично" Справка към 06.11.2024 г.
- ↑ ДИРЕКТИВА 92/43/ЕИО НА СЪВЕТА от 21 май 1992 година за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (ОВ L 206, 22.7.1992 г., стр. 7)
- ↑ Регистър на защитените територии и защитените зони в България. Витата стена (Код в регистъра: BG0000190). Категория: ЗЗ по директивата за местообитанията. Справка към 06.11.2024 г.
Външни препратки
