Родена е на 25 юли 1964 година във Вашингтон в еврейско семейство на адвокат и галеристка. През 1986 година завършва история и литература в Йейлския университет, а през 1987 година и магистратура по международни отношения в Лондонското училище по икономика (съкратено LSE, ЛУИ). През 1988 година заминава за Варшава като кореспондент на списание „Икономист“[11], през 1992 година се омъжва за полския политик Радослав Шикорски, а през 2013 година получава полско гражданство. Епълбаум работи за големи периодични англоезични издания, като „Индипендънт“, „Спектейтър“, „Дейли Телеграф“, „Ивнинг Стандарт“, а през 2001 – 2005 година е член на редакционния съвет на „Вашингтон Поуст“. Наред с журналистическата си работа тя пише и няколко книги за историята на комунистическите режими, като за изследването си на съветския ГУЛАГ„Gulag: A History“ (2003) получава награда „Пулицър“.[12]
Биография
Родена е в еврейско семейство[13]. Баща ѝ Харви Епълбаум е адвокат. Майка ѝ Елизабет работи дълги години в художествената галерия „Коркоран“ във Вашингтон. През 1982 г. Ан Епълбаум завършва частно квакерско училище. Следва в университета Йейл, а след това заминава със стипендия Маршал (Marshall Scholarship) в Лондонското училище по икономика и политически науки и Оксфордския университет[11].
През 1988 г. се мести във Варшава, където работи като кореспондент на списание Икономист[11]. През 90-те години на XX век живее в Лондон и Варшава и сътрудничи на различни английски издания. Първото ѝ произведение е готварска книга за полската кухня[14]. Става очевидец на нежните революции в Източна Европа и през 1996 г. излиза пътеписът ѝ „Между Изтока и Запада“ (на английски: Between East and West, награден с премия „Адолф Бентинк“)[11].
Журналистическата и дейност включва 15 години сътрудничество за Вашингтон поуст (колумнист и член на редакторския съвет), сътрудник и заместник редактор на Спектейтър, политически редактор на Ивнинг стандарт, колумнист за Слейт, Дейли Телеграф и Сънди Телеграф[15]. Член е на редколегията на списание The American Interest и The Atlantic[15].
През 2003 г. е публикувана най-известната ѝ книга: за историята на ГУЛАГGulag: A History, за която получава премия „Пулицър“ (2004)[11]. Книгата е преведена на няколко езика, на български излиза през 2005 г. със заглавие „Лагерите на смъртта ГУЛАГ“.
Книгата ѝ „Iron Curtain: The Crushing of Eastern Europe 1944 – 1956“ (2012) описва налагането на тоталитарните режими в Източна Европа и е наградена с наградата Къндил (на английски: Cundill Prize) в Канада и редица други награди[15].
През 2012 – 13 г. оглавява катедра по международни отношения в Лондонското училище по икономика[15], а от края на 2016 г. е професор в Института по глобални проблеми към ЛУИ, [16]. Освен това е старши сътрудник в Johns Hopkins School of Advanced International Studies към университет „Джонс Хопкинс“ и в института Агора (Agora Institute). В последния ръководи ARENA – програма за изследвания на дезинформацията и пропагандата през XXI век [15].
През декември 2021 г. е избрана за член на борда на наградите „Пулицър“ заедно с Габриел Ескобар[17].
Андре Либих нарича Епълбаум „ангажиран журналист“[14]. През 2019 г е сред подписалите „Отворено писмо срещу политическите репресии в Русия“[18].
Отличия и награди
1992 Носителка на британската мемориална награда „Чарлз Дъглас“
2003 Финалистка за National Book Award в раздел Nonfiction за книгата ѝ Gulag: A History[19]
2003 Носителка на британската награда „Дъф Купър“ за книгата ѝ Gulag: A History
2004 Носителка на наградата „Пулицър“ в раздел General Non-Fiction за книгата ѝ Gulag: A History[20]
2008 Носителка на естонския Орден на кръста на земята на Мария, 3 степен
2008 Носителка на литовската Хилядолетна звезда[21]
2010 Носителка на унгарската награда „Петьофи“
2012 Офицерски кръст на Ордена за заслуги пред Република Полша[22]
2012 Финалистка за National Book Award в раздел Nonfiction за книгата ѝ Iron Curtain: The Crushing of Eastern Europe 1944–1956[23]
2013 Носителка на американската награда за историческо изследване „Кандил“ за книгата ѝ Iron Curtain: The Crushing of Eastern Europe 1944–1956[24]
2013 Носителка на медала на херцога на Уестминстър за военна литература за книгата ѝ Iron Curtain: The Crushing of Eastern Europe 1944–1956[25]
