Антон Иванов Ганчев е български анархист, роден на 28 март 1898 г. в град Пирдоп.

При много големи лишения и бедност учи в родния си град, а по-късно и в София, но не успява да завърши гимназия. От 1918 г. е член на БКП.^[1]

През септември 1923 г. участва в Септемврийското въстание. Ръководи въстанически отряд около селата Карлиево и Челопеч.

След разгрома на въстанието е арестуван и хвърлен в затвора. Освободен е през 1924 г. Установява се на работа в Копривщица и започва да поддържа връзки с Васил Икономов, Нешо Тумангелов и др. По-късно заедно с тях сформира Копривщенската чета. Участва като четник и в Троянската чета на Георги Попов. Емигрира в Югославия и от август 1926 г. се прехвърля в Съветския съюз. В Москва завършва Международната ленинска школа. Член на ВКП (б) от 1926 г., арестуван през 1936 г., обвинен във фракционерство.^[1]

На 14 април 1925 година четниците от Копривщенската чета (Васил Икономов, Васил Попов – Героя, Нешо Тумангелов, Антон Ганчев и Нешо Мандулов) нападат колата, с която пътува цар Борис в прохода Арабаконак. Убити са ентомологът на царския музей Делчо Илчев и Петър Котев – организатор на царските ловни излети. Царят и адютантът му се измъкват невредими.^[2]

През 1937 г. Ганчев умира като доброволец в Гражданската война в Испания.^[1]

Портал „Биографии“          Портал „История на България“