ДеймАнджела Бриджид Лансбъри, DBE (на английски: Dame Angela Brigid Lansbury) е британска актриса.[1] Известна е с ролята си на Джесика Флечър в сериала „Убийство по сценарий“ (1984 – 1996). Кариерата ѝ продължава повече от седем десетилетия, по-голямата част от която в САЩ. Нейната игра привлича вниманието на международната общност.
Родена е на 16 октомври 1925 г. в Лондон, в семейство от висшата средна класа. Нейната майка, актрисата Мойна Макгил (родена Шарлот Лилиан Макилдоуи), е родена в Белфаст, която редовно се появява на сцената в Уест Енд и която също участва в няколко филма. Баща ѝ, Едгар Лансбъри, е богат английски търговец на дървен материал и политик, член е на Комунистическата партия на Великобритания и бивш кмет на столичен квартал. Неин дядо по бащина линия е лидерът на Лейбъристката партия и антивоенен активист Джордж Лансбъри. Анджела има по-голяма полусестра, Изолда, дъщеря от предишния брак на Мойна с писателя и режисьор Реджиналд Денъм. През януари 1930 г., когато Анджела е на четири години, майка ѝ ражда момчета близнаци, Брус и Едгар, което кара семейство Лансбъри да се премести в къща в Мил Хил, Северна Лондон.[3]
Когато Анджела е на девет години, баща ѝ умира от рак на стомаха. Изправена пред финансови затруднения, майка ѝ се сгодява за шотландския полковник Леки Форбс и се премества в къщата му в Хампстед, а Лансбъри получава образование в гимназията Саут Хампстед от 1934 до 1939 г. Въпреки това тя се смята до голяма степен за самообразована, учейки се от книги, театър и кино. Анджела се превръща във филмов маниак, посещавайки редовно кино прожекции и представяйки себе си в определени персонажи. Харесва свиренето на пиано, изучава за кратко музика в Училището по танци „Ритман“.
През 1940 г. започва да учи актьорско майсторство в Училището за пеене и драматично изкуство „Уебър Дъглас“ в Кенсингтън, Западен Лондон, като за първи път се появява на сцената като чакаща дама в училищната продукция на Мари Шотландска на Максуел Андерсън.[4]
Същата година умира дядото на Анджела и те се преместват да живеят в САЩ, само Изолда остава във Великобритания с новия си съпруг, актьора Питър Устинов. Лансбъри печели стипендия от Американското театрално крило, което ѝ позволява да учи в Школата за драма и радио „Фейгин“ (Feagin School of Drama and Radio). Тя завършва през март 1942 г., по това време семейството ѝ се премества в апартамент на Мортън стрийт в Гринуич Вилидж.[4]
Кариера
Анджела Лансбъри през 1950 г.
През 1942 г. в Холивуд тя подписва договор с Метро-Голдуин-Майер и получава първите си филмови роли в „Светлина от газената лампа“ (1944) и „Портретът на Дориан Грей“ (1945), печели две номинации за Оскар и награда Златен глобус. Участва в още единадесет филма за Метро-Голдуин-Майер, най-вече в поддържащи роли.
След приключване на договора ѝ през 1952 г. започва да допълва филмовата си кариера с театрални изяви. Въпреки че през този период до голяма степен е възприемана като поддържаща актриса, участвайки във филми като „Кралският шут“ (1956) и „Сини Хаваи“ (1961).
Ролята ѝ във филма „Манджурският кандидат“ (1962) получава широко признание, цитира се като едно от най-добрите ѝ изпълнения и получава номинация за наградата Оскар за най-добра поддържаща актриса. Преминава в музикален театър и най-накрая придобива известност, като играе водеща роля в мюзикъла „Мейм“ на Бродуей (1966), който ѝ носи редица награди.
През 1971 г. играе ролята на г-ца Прайс във филмовия мюзикъл „Копчета и метли“. За работата си получава номинация за Златен глобус.
